Вътреобщностно придобиване ли е, когато стоките не пристигат в България?

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България закупува стоки от европейски доставчик, който разполага с валиден холандски ДДС номер. Транспортът на стоките е организиран и е за сметка на българското дружество. Договорени са условия на доставката FAC /франко превозвача/. Стоката обаче не пристига в България. От Холандия се транспортира директно в Румъния и оттам се продава на клиент от трета страна. 

Какво е данъчното третиране на покупката на стоки от гледна точка на ЗДДС?

Какво е данъчното третиране на продажбата на стоките в полза на клиента от трета страна?

Имаме налице ситуацията, при която стоките се транспортират директно от Холандия до територията на друга държава от Европейския съюз, различна от България.

 

Доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

 

В случая са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от Холандия до Румъния. Транспортът е за сметка на българското дружество, което придобива стоките от холандския доставчик под българския си ДДС номер, тъй като не уведомява холандския си партньор до къде ще се превозват стоките. Съгласно договорените условия на доставката носенето на риска, разходите и отговорността за състоянието на стоките от страна на продавача приключват в момента, когато той е доставил стокатана уговорено място под разпореждане на превозвача определен от купувача.

За определяне данъчния режим на доставките на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила.  В конкретния случай следва да вземем под внимание хипотезата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ за дадена доставка на стока следва да са налице едновременно следните условия:

 

1.      Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. 

2.      Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.

3.      Възмездност на придобиването.

4.      Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.

Когато посочените по – горе изисквания са изпълнени, трябва да вземем под внимание разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, а именно: „мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната“, т.е. в случая, когато стоката е транспортирана до територията на България е налице ВОП по чл. 13 от ЗДДС. Независимо от това, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването по ДДС номер, издаден в страната / чл. 62, ал. 2 от ЗДДС/. 

 

Каква означава това?
За българското дружество, което е придобило стоката от холандския доставчик  под българския си ДДС номер, е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която за българския получател по доставката е налице вътреобщностното придобиване на стоки с място на изпълнение на територията на страната. В този случай за българското дружество възниква задължение да начисли 20% ДДС за придобиването.

Ако българското дружество разполага с доказателства, че ВОП е обложено и в държавата членка, където е пристигнала стоката /в нашия случай Румъния/, правилото на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС няма да бъде приложено и българското дружество няма да начисли данък. Доказателство за това е документ, който се издава от компетентната администрация на държавата членка, където е пристигнала стоката – Румъния в разглеждания случай /чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС/. Приложение в този случай намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС.   

В чл. 10 от ППЗДДС е описан механизма за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, след като данъчнозадълженото лице се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 от Правилника, като по този начин се позволява да се коригира двойното данъчно облагане.

За вътреобщностното придобиване на стоката, която българското дружество е придобило под българския си ДДС номер от дружеството с валиден холандски ДДС номер и която не пристига на територията на страната, данъкът е изискуем от българското дружество на основание чл. 84 от ЗДДС. Данъчното събитие и изискуемостта на данъка за ВОП се определят съгласно чл. 63 от ЗДДС. Дължимият данък се начислява от българското дружество с издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, който се включва в дневника за продажбите. Данъчната основа се отразява в колона 13 „Данъчна основа на вътреобщностните придобивания /ВОП/“ и размерът на начисления данък - в колона 15 „Начислен ДДС за  ВОП и за получени доставки по чл. 82, ал. 2- 5 от ЗДДС“ на дневника.

В хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Протоколът следва да се посочи в колона 9 „Данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 – 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“ в дневника на покупките.

Предоставянето на право на приспадане по общия ред би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като данъчно задълженото лице, след като се е възползвало от правото на приспадане в държавата членка, издала неговия ДДС номер, няма да има интерес да установи облагането на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане на стоката. Това би застрашило прилагането на основното правило, според което при ВОП се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на стоката или транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление.

В смисъла на изложеното по – горе е решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и С539/08 от 22 април 2010 г., съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило ВОП на стоки под ДДС номер, издаден в държава членка, различна от тази, в която стоките пристигат или завършва превозът им и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава членка, НЯМА ПРАВО да приспадне незабавно начисления ДДС по полученото вътреобщностно придобиване. Съдът не отдава значение на обстоятелството къде е пристигнала стоката, А СЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ СТОКАТА Е ПРИСТИГНАЛА В ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА, ИЗДАЛА ДДС НОМЕРА НА ЛИЦЕТО, КОЕТО ПРИДОБИВА СТОКИТЕ. 

За лицето не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС по вътреобщностно придобиване дори и при положение, че успее да докаже, че е извършвало последваща облагаема доставка с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

 
Как стои въпросът при продажбата стоките от българското дружество на дружеството от трета страна? 

Във връзка с определяне на режима на облагане на доставката на стока от българското дружество на дружеството от трета страна, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на всяка една от доставките. Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, приложение намира чл. 32 от Директивата за ДДС, който съответства на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. За място на доставката се приема, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките.

Съгласно тези разпоредби, ако при прехвърляне на собствеността върху стоките, същите се намират извън територията на страната, то мястото на изпълнение на тази доставка ще е там, където се намират стоките при прехвърляне на собствеността, съответно местонахождението на стоките към момента, в който се изпраща или започва превозът им към получателя – в конкретния случай мястото на изпълнение е на територията на Холандия, от където българското дружество закупува стоките.

По отношение на доставката към дружеството от трета страна, българското дружество следва да издаде фактура за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Фактурата следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби „Данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДД, включително данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.

По силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за данъчно задължените лица, регистрирани по ЗДДС, не възниква задължение за начисляване на ДДС при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Във фактурата следва да се запише като основанието за неначисляване на данък съответната разпоредба от ЗДДС, съгласно която доставката е с място на изпълнение извън територията на страната /чл. 17, ал. 2 в конкретния случай/.

Следва да се има предвид, че тъй като българското дружествоосъществява независима икономическа дейност на територията на страна от ЕС, то следва да се запознае с данъчното законодателство на съответната държава членка с оглед възникване на основание за регистрация за целите на ДДС в посочената държава.

А сега...ще спрем дотук.
Пожелавам ви успешни бизнес начинания

Ваша Ана Петрова.

Счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт ЕООД
Бургас, ул. "Цар Петър" 17, ет 4, стая 5
моб. 0893 893 003
office@correctaccountbg.com

Още счетоводни съвети за вашия бизнес можете да откриете ТУК