Неотворено писмо до Мис България 2017

Не плачи Мис България 2017, не тъжи, че те обругахме. 

Нещо лично, просто ние сме си такива. Отвътре ни идва. От сърце и душа.

За два дни върху теб изсипахме толкова много омраза и злоба, че би трябвало вече да си разбрала нещо много важно.

Ние сме супер красивите богочовеци българи и българки,  ние сме онези с невероятно хапливото  чувство за хумор, с което унищожаваме някой друг, а ти си само едно момиче на 24 години, което е имало нещастието да получи шанс да ни представлява пред света.

Коя бе??? Тая ли, ще ни представлява, бе!!! – така казваме ние, а  ти сигурно се чудиш защо е тази омраза. 

Ами, такива сме си. Силно любим и мразим според Ботев, а всъщност най-много любим силно да мразим. Много сме, силни сме… в омразата си и името ни е легион. Мразим всичко, което мърда. 

Тамара. Ние и себе си мразим.

Не плачи Мис България 2017. 

Наистина няма нужда да проливаш сълзи заради нас или да страдаш, защото изненадите тепърва предстоят. След някой друг ден ще отидеш на конкурса мис Свят или Мис Вселена / извини ме, че не знам кой конкурс следва по пътя ти/ и там с учудване и изненада ще усетиш и почувстваш уважение и подкрепа от хора от цял свят, но не и от българите. Там ще ти казват, може и лицемерно, че ти си страхотна и ще се отнасят към тебе като към личност, а в наше село вече те сравняват  с Мис България 1967 год. 

Бъди сигурна обаче, че е пълно с наши съотечественици, които биха я определили като  „онази комунистка“ или като полезно изкопаемо. Ще кажат „Знем ние как и коя жена е можела през 1967 год да стане Мис България“ 

Хм, че то тогава как в ония времена от БКП са допуснали да има МИС Каквото и да е?  Не би ли трябвало да се нарича Другарка?

Не плачи и не тъжи Тамара, защото ти с нищо не си виновна. Трябва да знаеш, че по стара българска традиция ние щяхме да изсипем тоновете си токсична омраза върху всяко едно от останалите момичета, ако то беше получило короната вместо тебе.

Това е неписан български закон. Ние вярваме, че нито една българка не може да стане Мис България, ако не е нещо на някого, приятелка на другиго, внучка на някой си там или роднина на прочут български  велможа или просто  новото първо либе на местен бандит. Няма шанс причината за успеха и да е тя самата. 

А ако е красива, ще кажем, че е проста, ако е умна, ще разкрием, че е грозна или че дядо и, тая гад мръсна,  не е участвал в бригадирското движение…или е участвал.

За носа на победителката в конкурса ще се хванем ако трябва, но не забравяй, че като хора, които вечно са се хванали за палците, умеем да се хващаме, за какво ли не, само и само да се измъкнем от тъжния си живот.

Не плачи Тамара. Няма грях и гадост, към които не бихме те зашили здраво.

Ние сме си такива. Не можем да ти позволим да си щастлива и да си горда с твоята титла. Не е честно към нас. Не може така. Ти за каква се мислиш. 

Още малко и ще поискаш от нас да ти помогнем да се възвисиш. Ако зависи от нас, само ще пълзиш.

Това, че те мразим, без да си ни направила нищо, не е най-страшното.

Най-ужасното за тебе би се случило,  ако спечелиш някаква награда на конкурса Мис Свят или Мис Вселена /прости ми, че нямам представа къде отиваш след онзиденшния конкурс/ , докато представяш страната, която не те иска.

Е, тогава Тамара сигурно вече ще плачеш, защото няма да можеш да се отървеш от нашата любов, обич и признания. И ще те прегръщаме, и целуваме и ще се снимаме с тебе, ще те задушаваме с миризмата си на пот и чесън, така че…по-добре не печели нищо повече в наше име.

Ние не го заслужаваме.

И теб не заслужаваме.

Красотата може да е в състояние някъде да спаси света, ама у нас е обречена и преди това е хубаво да се спаси от нас, че като нищо ще и намерим някоя пъпка.

Всъщност…докато те наричахме как ли не, май никой от нас не помисли, че си дъщеря на майка си и баща си и това, че като обиждаме теб, обиждаме и тях. Не помислихме, защото де, толкоз мисъл в главите ни, Тамара.

Не плачи Мис България 2017…

…уффф, бе Тамара, да ти не се види титлата. Докато се правех на отворен и ти пишех това неотворено писмо, изгоряха сандвичите, дето ги правех за дъщерята.

Ей, че си и ти…

Ей, че съм и аз…

Автор: Красимир Калудов

P.S Снимката естествено не е на Тамара. Произволна е...щракнах я на моста пред крепостта Сант Анджело в Рим. При едно внимателно вглеждане ще видите как гларус осира невъзмутимо средновековна статуя или иначе казано подлага я на критика.