За фурните от миналия век

 

Друго си е да метнеш агнето в пещ, опалена с дърва, и то да се пече цели 5 часа. В кварталната фурна се е носело за печене всичко: гювечи, пълнени агнешки плешки, баници, бюреци, тави със сини сливи или тикви. Семкажиите носели там килограми слънчоглед, а после изпечен и още топъл го продавали по „Богориди”. Стари бургазлии си спомнят: “Майсторите нагласят жарта на изгрев слънце и към 7- 8 часа сутрин носиш тавата с гювеча. Дават ти една бележка и след няколко часа още парещ гордо го понасяш обратно по улицата, а след теб се разнася един апетитен аромат...”

Да си фурнаджия не е лесен занаят. Трябва да натрупаш солиден опит като чирак и калфа, докато получиш майсторско свидетелство за правоспособност. Това е мъжка професия – иска сила, издържливост и трудолюбие. За да замесиш хубав хляб, трябва да крадеш от съня си. Фурнаджията става рано, пече се като металурзите пред пещите, макар че никой фурнаджия не е признат за „герой на труда”. 

В Бургас са наричали фурните с имената на работещите в тях – фурната на бай Хачо, на бай Алекси, на бай Коста, на бай Иван, на бай Ованес, на бай Тодор... Имало е и жена в тази професия – прочутата баба Марийка Касимова. 

Фурните са пръснати из целия град: по главните улици, на Славейковото пазарче, на Птичи пазар, на Тройката, в кварталите. И за всички е имало клиенти. 

Почти всички са строени на кьоше, каменни и здрави, направени сякаш да събират хората. Там е мястото да се видиш с комшиите, да размениш новини и клюкини, чакайки да извадят топлия хляб...

 

Една от най- старите фурни на Бургас се е казвала “Македония”. Тя се намирала на ул. Богориди 47. Построена заедно с къщата.Собственик на хлебарницата бил македонеца Христо Анастасов. Над рекламната табела бил изрисуван герб на който пишело “ Александаръ Великий Македонский”. От целия район селяните с волски коли карали брашното си, за да им се изпече хубави кръгли самуни / хлябове/. Цената се определяла според теглото 1, 2 и 3 кг.В по- ново време бургазлии я помнят като Фурната на бай Жеко и се славела с най-хубавите варени гевреци. 

Рабешевата фурна също е много стара фурна. Търговецът на брашно Анастас Рабешев, родом от гр. Костор (сега гр. Касторя в Гръцка Македония) построява около 1903 г. в закупения от него имот от 269 кв.м. на ул. „Константин Фотинов” № 37 двуетажна къща, като във високия 4.50 м. партер разполага модерна за онова време фурна. Нарича я „Прогрес”. На втория етаж приспособява жилище за себе си и бъдещето си семейство. В задния двор предвижда площ за складиране на дърва за фурната и едноетажна къща за работниците. 

С обща площ от около 110 кв.м фурната е една от най-големите в града. Тя има голяма иззидана със специални обли камъни пещ. На второ ниво над нея е работилницата, където автоматизирана машина меси тестото. Различните тестени изделия се нареждат в големи черни метални тави, които престояват в специално преградена ниша да втасат. След това се плъзгат по специален наклонен люк към долния етаж до пещта. Пред самата пещ има голям квадратен дървен тезгях, на който са се слагат готовите печива. Асортиментът на тестените изделия е бил различен през годините – хляб, кифли, банички рано сутринта, а през деня – печива по поръчка (гювеч, баници, козунаци или месни ястия: прасенца, агънца, телешки глави и др.)

След 1944 г. фурната е наета от държавната фирма „Хлебозавода” и в нея се пече изключително хляб и тестени закуски, които се разнасят по държавните хлебопродавници в града. По-късно фурната е продадена на АПК „Христо Ботев” и е популярна като „текезесарската” фурна. След 1992 г. е върната на собствениците си (наследниците на Анастас и Злата Рабешеви) и до събарянето на сградата през 2005 г. работи с фурнаджии-наематели. Те правят хляб и тестени закуски, които продават на место. 

“Фипс” – фурната на ул. „Раковска” 5А е запазена до днес. Построена е в началото на миналия век от гърци. През 1913 г. Костадин и Стана Филипови от одринското село Ениджи бягат в България от насилственото обезбългаряване и репресиите на турската армия. Установяват се първо в с. Брястовец, а през 1914 година идват в Бургас и купуват от гърците, които се изселват, къща и фурна. До 1954 г. в нея се пече всичко. Възстановена е през 1991 г. Собствениците на фурната работят по стари технологии, без да прибавят набухватели, стабилизатори и подобрители на тестото. Приготвят едни от най-хубавите ръчно месени хлябове и самуни. Асортиментът от закуски е разнообразен – питки-пшеничено ръжени, франзелки с лук и маслини, козунак и козуначени рула, банички с различен пълнеж. 

Най-интересна е фурната на колоритна баба Марийка – на ъгъла зад катедралния храм “Св.св.Кирил и Методий” и Концертната зала”Вульпе”. Къщата и фурната са строени  през 1904/1910 г., собственост на окръжния съдия Лазар Гавалюгов. След време фурнаджията бай Мухарем Касимов взема под наем помещението на приземния етаж. Жени се за Марийка, която му помага в работата. Това е втори брак и за двамата. Марийка идва с двамата си сина Хиндо (по- късно известен артист) и Кублай. През 1947 г. купуват фурната, а следващата година тя преминава към хлебарската кооперация. Самата Марийка Касимова е артистична натура и участва в постановки на Работническия сатиричен театър към Профсъюзния дом на културата. Била е и отлична плувкиня, като без усилие е преплувала разстоянието Бургас-Поморие. След смъртта на съпруга си тя поема занаята. Каменната пещ е използвана като квартална за печене на всичко, което домакините от близките къщи са приготвяли за семейния обяд. Всяко лято фурната е средище на артистите, приятели на Хиндо – Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов. Те са опитвали от специалитета – риба на керемида. Баба Марийка почива на 88 год. през 2000 г. и фурната е затворена. Новите собственици събарят пещта и сега на това място е магазин “JackDaniels”.

По-младите не си спомнят за фурната на ъгъла на ул. „Ас. Златаров” 50 и ул. „Аспарух” 45. Тя е разрушена през 1975 г. 

През 1928 г. строителният предприемач Аврам Митев Кацаров построява красива масивна къща със седем балкона и фурна, която отдава под наем. Там се приготвя ръчно и се пече един от най-вкусния хляб в града. Хората са стояли на опашка да чакат изваждането му. След 1975 г. помещенията са преустроени на магазин, а по- късно в жилище.

Такава е съдбата и на фурната на ул. „Славянска” 13. Семейството на Андрей Маргаритов са бежанци от Тракия. Той е на 14 години, когато идват в Бургас. Чиракува при фурнаджиите, а на 26 г. купува двор със стара къща. На нейно място построява нова, като на първия етаж прави фурна. Работи в нея с жена си Фотина и чирак. Пекат хляб, баници, гевреци. След 1954 г. отива на работа в хлебозавода. Сега на мястото на фурната има магазин за дрехи.

Само през няколко къщи, на ъгъла срещу старото турско училище, е имало друга фурна за хляб на бай Коста Долапчиев. На нейно място сега се издига жилищен блок.

Фурната на бай Иван Бобев на ул. „Патриарх Евтимий” 13 – къщата и фурната са били на турци и след Балканската война Никола Димитров (адвокат, изселник от Одрин), я купува. Иван Бобев я наема и дълги години работи като фурнаджия. През 1992 г. е върната на наследниците, а те я продават на турски бизнесмен. Помещението е преустроено в бирария.

Не съществува и фурната на бай Величко на ул. „Юрий Венелин” 48. Величко Величков е бежанец от Тракия. Семейството му идва в Бургас през 1912 г. Той усвоява хлебарския занаят като войник в 24-ти пехотен полк. През 1935 г. със заем “Собствен дом” купува дворно място и построява къща с фурна и стая за работниците. Работят с жена си  и помощници до национализацията й, като преминават на заплата към хлебарската кооперация. През 1954 г. по време на купонната система отново пекат хляб за квартала. Къщата е съборена през 1967 г., за да се построи жилищен блок. 

Прословутите бургаски милинки, приготвени от бай Тодор, били известни не само на бургазлии, но и на гостите на града. Пристигайки на гарата, те се отправяли към центъра и минавали през фурната му на ул. „Александровска” 22, за да ги опитат. 

 

През 1939 г. група бургаски индустриалци, между които братя Хаджипетрови, изграждат акционерно дружество “Бургаски хляб” с цел да организират уедрено модерно производство. Внасят 4 двойни перкенсонови пещи, които обаче остават неизползвани, поради започване на Втората световна война. След това събитията се променят. Периодът след 9 септември 1944 г. е белязан със смяна на политическата власт и промяна в живота на хората. На 23 април 1945 г. в Бургас се създава хлебарска ТПК “Успех”, по-малките фурни се закриват. На 23 декември 1947 г. влиза в сила Законът за национализацията. Не само банкери и фабриканти губят собствеността си, стига се и до абсурди – отчуждават се фурни, мелници, малки работилници, магазини, цели етажи от къщи. Така между 1947 и 1950 г. окончателно е ликвидирана частната собственост. От общо 46 на брой фурни в Бургас се утвърждават 16 хлебарски обекта. През 1947 г. се образува дружество “Бургаски хляб” с членове Бургаски градски народен съвет и РПС “Наркоп”. През 1949 г. дружеството построява в дворното място на бившия затвор – на ул. ”Христо Ботев” 13, нова модерна хлебопекарна, където са монтирани неизпозваните до тогава четирите двойни перкинсонови лопатни пещи. С една ремонтирана кола “Рено” се разнасят брашното и дървата по обектите на кооператорите. В края на 1949 г. и се създава СП ”Хлебопроизводство” за производство и продажба на заводски хляб и закуски. Новият хлебозавод работи на две смени с персонал от 238 души, от които 19 души администрация. През 1964 г. започва строителството и през юли 1969 г. е пуснат в експлоатация нов хлебопроизводствен комбинат. Така бургазлии постепенно забравят вкуса на домашно изпечения хляб. 

 

Седем от фурните работят и днес. В центъра на града, на ул. „Александровска” 40 се намира фурна “Париж”. През 1934 г. Иван Тихов купува от Евдокия Мазич дворно място с къща и фурна. Оборудва фурната с модерна за времето си тестомесачка. През 1948 г. е национализирана, преминава към Хлебозавода под името “Тракия” и в нея се правят само закуски. След реституцията е върната на собствениците и отдадена под наем.Сега там фирмата “Сладко и солено, освен закуски, приготвят и други асортименти като кексове, пай с ябълки и вишни, френски кифлички и др.

Друга действаща фурна на ъгъла на ул. „Александровска” и ул. “Македония” посреща ранобудните с прясно изпечени закуски. Над нея се помещана дома на актрисата от Бургаския театър Антоанета Кръстникова. 

На ул. „Оборище” 118 е фурната на Яни Фанариотов, която пече хляб и богато разнообразие от тестени закуски.

На ул. „Гладстон” 100 е фурната на Юри Дайчев. Той е наследил помещението от дядо си Йовко Ръженичков и е продължил занаята, започнат от 1932 г. След 1954 г. фурната е приобщена към хлебозавода и до 1974 г. работи като квартална. През 1991 г. помещението е върнато на наследниците и Юри и жена му възраждат семейния бизнес. От целия град идват клиенти, заради белия хляб “Ювета”. 

Много известна в миналото била и  Божилова фурна – построена срещу фабрика “Сидеров” (производство на железария) през 1932/1933 г., собственост на Стоян и Руса Данданови, чийто корен е от Малко Търново. Те отдават фурната под наем и дълги години там работи хлебарят Божил Божинов. През 1939 г. семейството се изселва в София и продава имота. Сега фурната, намираща се срещу сградата на Техникум по обществено хранене, е собственост на Община-Бургас и е дадена под наем.Фурната преустановява работа в началото на 2017 г. 

 

Автор: Соня Кехлибарева