Ако едно дете не може да пее вярно или да бяга бързо, това не би притеснило никого, но ако има затруднения с четенето и писането, то става обект на подигравки още в началните класове, а след това изостава фатално в усвояването на материала с напредване на обучението.
Често децата с дислексия се определят като „умни, но мързеливи”, „разглезени”, „умствено изостанали” или „болни” от неясно заболяване, което препятства развитието на четенето и писането. Статистиката показва, че всяко 10-то дете има различен начин на обработка на информацията. Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области от функционирането на мозъка като: четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно и над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност. Това е дарба.
Дислексията се нарича още „Синдром на гениите“. Смята се, че хората с дислексия са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Човек с дислексия често е със средна или над средна интелигентност. Той възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите, например в картини. Редица известни личности от световната култура, наука и политика са имали дислексия. По-известните от тях са: Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и др.
Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят или познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид. Интересно е да се отбележи, че тези деца са с изключително бърза мисъл. Те се отегчават да слушат урока в клас, заради бавното поднасяне на информацията.
Дислексиците не обичат простаците и ги игнорират от своето обкръжение. Нивото на интелект им го позволява. Във Великобритания такива деца посещават училища за гениални деца. Там децата се усъвършенстват към сферата, в която са най-силни. Училището у нас е длъжник на тези деца, тъй като не им се осигурява нужното образование, дори се нарушават правата на децата. Детето не може да покаже потенциала си по учебните ни програми. В НАСА във всеки научен отдел задължително се назначава човек с дислексия. Това са хора-изобретатели. Хората с дислексия имат изключително силно развито чувство за справедливост, те са верни приятели за цял живот.
Сериозните проблеми на тези хора започват, когато тръгнат на училище, защото не разбират учебния материал по начина, по който им е поднесен. Чисто технически дори текстът на една задача ги затруднява самите те да си го обяснят. Детето е талантливо и усеща своята дарба, но за съжаление, нито родителят, нито учителят са подготвени за нея.
Източник: novini.bg
Коментари
Често децата с дислексия се определят като „умни, но мързеливи”, „разглезени”, „умствено изостанали” или „болни” от неясно заболяване, което препятства развитието на четенето и писането. Статистиката показва, че всяко 10-то дете има различен начин на обработка на информацията. Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области от функционирането на мозъка като: четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно и над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност. Това е дарба.
Дислексията се нарича още „Синдром на гениите“. Смята се, че хората с дислексия са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Човек с дислексия често е със средна или над средна интелигентност. Той възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите, например в картини. Редица известни личности от световната култура, наука и политика са имали дислексия. По-известните от тях са: Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и др.
Хората с дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче, еднакви по смисъл грешки, например способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят или познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят в гласов вид. Интересно е да се отбележи, че тези деца са с изключително бърза мисъл. Те се отегчават да слушат урока в клас, заради бавното поднасяне на информацията.
Дислексиците не обичат простаците и ги игнорират от своето обкръжение. Нивото на интелект им го позволява. Във Великобритания такива деца посещават училища за гениални деца. Там децата се усъвършенстват към сферата, в която са най-силни. Училището у нас е длъжник на тези деца, тъй като не им се осигурява нужното образование, дори се нарушават правата на децата. Детето не може да покаже потенциала си по учебните ни програми. В НАСА във всеки научен отдел задължително се назначава човек с дислексия. Това са хора-изобретатели. Хората с дислексия имат изключително силно развито чувство за справедливост, те са верни приятели за цял живот.
Сериозните проблеми на тези хора започват, когато тръгнат на училище, защото не разбират учебния материал по начина, по който им е поднесен. Чисто технически дори текстът на една задача ги затруднява самите те да си го обяснят. Детето е талантливо и усеща своята дарба, но за съжаление, нито родителят, нито учителят са подготвени за нея.
Източник: novini.bg
.jpeg)
