Представете си въображаем диалог между майка и син, който звучи долу горе тъй.
Недей дочаква и зори, върви ори, ори, ори – ласкаво казва родителката и буди своето дълбоко заспало , почти двуметрово свидно чедо, което няма професия и подходящо образование, затуй се излежава.
Пък чедото изсумтява сърдито:
Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия и ти акъл не ми давай, а ми дай пари.
Същата работа и в наше село. Един професионален футболен отбор, барабар с ръководството, играчи, масажисти и фенове ходи да дърпа за ръкава кмета в Бургас с призив „Дай пари, не ни давай акъл“
„Пари, пари, пари – рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне целия свят. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог“ Туй пък Христо Ботев беше го казал, ама кой да го чуе.
Как се пееше в онази стара възрожденска песен? „Пустите клисурци станали московци, а панагюрци донски казаци“…
Тъй е и при нас. Пустите аматьори станали професионалисти, а професионалистите същи аматьори.
Гласовете ви чувам как се питате „Тоя серсем какви ги говори. Нали уж прогноза за времето щеше да прави“
Прогноза е, де. Прогнозирам, че аматьорите в България завинаги ще си останат аматьори, ама професионални и ще искат пари, защото акълът им само за това стига.
Днес максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 15 градуса. Към тях добавете слънце, облаци, малко вятър, чепка грозде, панер орехи, пресен паламуд, снимка на премиера по време на инспекция на някой път или селски площад и ето ви на вас един хубав есенен ден насред ноември.
Нека е хубав денят ви и не позволявайте на никой да ви дава акъл, защото вие си имате достатъчно.
Аз отивам да водя дъщеря ми на училище и докато мъкна ужасно тежката и чанта, ще си мисля, че реформата в образованието още не се е състояла, щом чантата на моята щерка тежи като моята торба с учебници едно време.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
