Милен Минчев: „Вихър“ Айтос е жив и продължава да създава футболни таланти

Милен Минчев е един от най-големите таланти, излезли от футболната школа на „Вихър“ Айтос. През годините вълшебният халф радваше с брилянтната си игра почитателите на „Спартак“ Пловдив, „Черноморец“ Бургас, Шумен и още няколко клуба в различни нива на футбола.  Днес той е старши треньор на „Вихър“ и се опитва да наложи своя опит и умения в отбора, който го е създал.

Срещаме с него два кръга преди регионалното дерби с „Черноморец 1919“.

„Вихър“ се състезава в „А“ окръжна футболна група. В момента след девет играни кръга от първенството имаме една загуба, един равен мач и седем победи. Заемаме второ място след „Черноморец 1919“ Бургас, след най-новия „Черноморец“. Следващия кръг ще играем в Айтос точно срещу тях.

Чува се, че имат сериозни амбиции, но нека по-добрият на терена победи. Те обаче си имат едно на ум за нашия отбор, защото в миналото първенство ни гостуваха пак с големи амбиции, но ги победихме с 2:0 тук, а в Бургас завършихме 1:1.

Нашата основна цел е да развиваме детско-юношеската школа и да създаваме добри футболисти, поне по две три деца от набор. Най-лошото е това, че малко след като ги създадем и големите отбори ни ги взимат. Това спира естественото развитие на клуба ни, защото малките не стигат до мъжкия отбор. Не знам каква е причината, но последните поколения…след родените през 1989 год. заради времето ли, заради манталитета ли…не е както преди.  Трябва да признаем, че ако „Вихър“ е във „В“ група, тогава децата ще продължат да се развиват тук и няма да бягат към други отбори.

Да, това е тъжната реалност. В крайна сметка не можем да задържим насила нито едно дете или юноша. Такава е ситуацията.  Лошото е, че големите клубове обезкървяват малките. Няма обезщетения. Да, по документи ако наш възпитаник стане другаде професионален футболист, ние имаме също някакви права, но…

Нещата са много сложни и трудни.

Да, наш играч е вратар на Поморие. Димитър Тодоров е наш юноша. Правя някакви постъпки, но не се знае дали е със статут на аматьор или има професионален договор. Иначе има две деца, които заминаха за Германия и там се справят доста добре. Родителите им заминаха на работа там и децата вече са в немски клубове. 

Има ласкав отзвук за тях. Едното дете е в района на Дортмунд и в момента предстои да го вземат в регионалния им отбор, нещо като тамошния „национален“ отбор на тази немска провинция.  Друго наше момче преди година беше на крачка от преминаване в Дуисбург, но нещо се обърка в последния момент.

Въпреки трудните времена клубът ни е жив. Трябва да благодарим за това и на общината, на кмета Васил Едрев за помощта, която ни оказва. 

Между тези, които тренират сега, има много добри деца. Не е гаранция, че всички ще станат професионални футболисти или ще играят на високо ниво, но могат да се развият. Дори и да отидат в по-големи отбори от нашия, някой ден могат да се върнат във „Вихър“ и ще станат отново част от състава. Мъжкият отбор в момента е много добър за „А“ окръжна група. Смело мога да твърдя, че сме най-добрият отбор в това ниво. Най-хубавото е това, че всички играчи са местни. Ние сме нещо като българският еквивалент на Атлетико Билбао. Там са само баски, ние сме само айтозлии. Външни играчи нямаме.

Но поколението от набор 1987-1988 год изгради гръбнака на отбора, само че след него нишката се скъса. Малко сме застаряващ отбор.

Неизбежно е. Трябва да се случи и се надявам, че скоро играчите от набор 2003-2004 ще дадат футболисти за мъжкия отбор. Те са на по 14-15 години и в най-скоро време ще се превърнат в ядрото на новия „Вихър“.

Борис Николов е лицензиран треньор, аз също.  Валентин Иванов е в ръководството. Фирма „Деси“ помага, кметът, общината.

Отвори ли се възможност, въобще няма да се замисляме, но трябва да имаме финансова стабилност. Затова и в момента не атакуваме такова класиране. На Айтос като град му прилича да има отбор в по-горно ниво на футбола. Хората го искат, обществеността го очаква от нас. Искат да гледат мачове от друго ниво.

Разбира се. Те ни следват и при гостуванията. Доста млади хора от Айтос са запалени по футбола и ходят с нас по мачове. В някои гостувания имаме повече публика т домакините. А и стадионът ни след обновяването на централната трибуна е приветливо местенце. Кметът и общината помогнаха за новите седалки  и да се надяваме, че и отсрещният сектор също ще бъде ремонтиран.

През 2018 год. ще се постараем да имаме повече успехи.

автор: Красимир Калудов

още по темата "Вихър" Айтос можете да четете ТУК

P.S Впечатлен от усилията на Милен Минчев, отдавна напусналият Айтос Иван Ралев /вляво/  специално се завърна на стадиона, за да подари на отбора тренировъчни екипи и топки