Милен Минчев: „Вихър“ Айтос е жив и продължава да създава футболни таланти

03 ноем. 2017

Article image
Милен Минчев е един от най-големите таланти, излезли от футболната школа на „Вихър“ Айтос. През годините вълшебният халф радваше с брилянтната си игра почитателите на „Спартак“ Пловдив, „Черноморец“ Бургас, Шумен и още няколко клуба в различни нива на футбола.  Днес той е старши треньор на „Вихър“ и се опитва да наложи своя опит и умения в отбора, който го е създал.

Срещаме с него два кръга преди регионалното дерби с „Черноморец 1919“.

С вас се намираме в кабинета на треньора, но къде се намира „Вихър“ Айтос в момента?

„Вихър“ се състезава в „А“ окръжна футболна група. В момента след девет играни кръга от първенството имаме една загуба, един равен мач и седем победи. Заемаме второ място след „Черноморец 1919“ Бургас, след най-новия „Черноморец“. Следващия кръг ще играем в Айтос точно срещу тях.

Чува се, че имат сериозни амбиции, но нека по-добрият на терена победи. Те обаче си имат едно на ум за нашия отбор, защото в миналото първенство ни гостуваха пак с големи амбиции, но ги победихме с 2:0 тук, а в Бургас завършихме 1:1.

Какви са амбициите ви във „Вихър“ Айтос? Кротко да съществувате в „А“ окръжна група, да развивате млади таланти и да се издържате от продажбата им или да атакувате по-горни нива на българския футбол?

Нашата основна цел е да развиваме детско-юношеската школа и да създаваме добри футболисти, поне по две три деца от набор. Най-лошото е това, че малко след като ги създадем и големите отбори ни ги взимат. Това спира естественото развитие на клуба ни, защото малките не стигат до мъжкия отбор. Не знам каква е причината, но последните поколения…след родените през 1989 год. заради времето ли, заради манталитета ли…не е както преди.  Трябва да признаем, че ако „Вихър“ е във „В“ група, тогава децата ще продължат да се развиват тук и няма да бягат към други отбори.

„Черноморец“ и „Нефтохимик“, по-големите отбори  ви ползват като донор, като източник на играчи, така ли?

Да, това е тъжната реалност. В крайна сметка не можем да задържим насила нито едно дете или юноша. Такава е ситуацията.  Лошото е, че големите клубове обезкървяват малките. Няма обезщетения. Да, по документи ако наш възпитаник стане другаде професионален футболист, ние имаме също някакви права, но…

Търсите ли тези права?

Нещата са много сложни и трудни.

А в момента има ли ваши момчета, които играят професионален футбол?

Да, наш играч е вратар на Поморие. Димитър Тодоров е наш юноша. Правя някакви постъпки, но не се знае дали е със статут на аматьор или има професионален договор. Иначе има две деца, които заминаха за Германия и там се справят доста добре. Родителите им заминаха на работа там и децата вече са в немски клубове. 

Подготовката от „Вихър“ Айтос им е достатъчна, за да продължат в немски клубове, така ли?

Има ласкав отзвук за тях. Едното дете е в района на Дортмунд и в момента предстои да го вземат в регионалния им отбор, нещо като тамошния „национален“ отбор на тази немска провинция.  Друго наше момче преди година беше на крачка от преминаване в Дуисбург, но нещо се обърка в последния момент.

Въпреки трудните времена клубът ни е жив. Трябва да благодарим за това и на общината, на кмета Васил Едрев за помощта, която ни оказва. 

Споменахте за амбицията си като клуб да развивате талантливи деца, които да изградят след време мъжкия отбор. Имате ли в момента млади играчи, които се отличават наистина с футболен талант?

Между тези, които тренират сега, има много добри деца. Не е гаранция, че всички ще станат професионални футболисти или ще играят на високо ниво, но могат да се развият. Дори и да отидат в по-големи отбори от нашия, някой ден могат да се върнат във „Вихър“ и ще станат отново част от състава. Мъжкият отбор в момента е много добър за „А“ окръжна група. Смело мога да твърдя, че сме най-добрият отбор в това ниво. Най-хубавото е това, че всички играчи са местни. Ние сме нещо като българският еквивалент на Атлетико Билбао. Там са само баски, ние сме само айтозлии. Външни играчи нямаме.

Но поколението от набор 1987-1988 год изгради гръбнака на отбора, само че след него нишката се скъса. Малко сме застаряващ отбор.

Значи обстоятелствата ви принуждават да направите в скоро време рязко подмладяване?

Неизбежно е. Трябва да се случи и се надявам, че скоро играчите от набор 2003-2004 ще дадат футболисти за мъжкия отбор. Те са на по 14-15 години и в най-скоро време ще се превърнат в ядрото на новия „Вихър“.

Кои сте хората, които държат кормилото на отбора? Ръководство, треньори?

Борис Николов е лицензиран треньор, аз също.  Валентин Иванов е в ръководството. Фирма „Деси“ помага, кметът, общината.

Ако ви се отвори възможност, ще атакувате ли „В“ група?

Отвори ли се възможност, въобще няма да се замисляме, но трябва да имаме финансова стабилност. Затова и в момента не атакуваме такова класиране. На Айтос като град му прилича да има отбор в по-горно ниво на футбола. Хората го искат, обществеността го очаква от нас. Искат да гледат мачове от друго ниво.

На дербито с „Черноморец“ очаквате ли повече зрители?

Разбира се. Те ни следват и при гостуванията. Доста млади хора от Айтос са запалени по футбола и ходят с нас по мачове. В някои гостувания имаме повече публика т домакините. А и стадионът ни след обновяването на централната трибуна е приветливо местенце. Кметът и общината помогнаха за новите седалки  и да се надяваме, че и отсрещният сектор също ще бъде ремонтиран.

През 2018 год. ще се постараем да имаме повече успехи.

автор: Красимир Калудов

още по темата "Вихър" Айтос можете да четете ТУК

P.S Впечатлен от усилията на Милен Минчев, отдавна напусналият Айтос Иван Ралев /вляво/  специално се завърна на стадиона, за да подари на отбора тренировъчни екипи и топки