[caption id="attachment_1863" align="alignleft" width="300" caption="Ресторант "Аморе" е приятно местенце за похапване"]
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности "Бургаски репортер" се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота вечер
Обект на проверка – ресторант „Аморе”
21.00 часа - Поне отвън ресторантът изглежда добре. Отварям вратата и навлизам в периметъра. Посреща ме руска реч. Сервитьор възторжено рецитира подробности от менюто на двойка рускоговорящи, които стоят странно приведени и присвити на масата. Защитната им стойка си има обяснение. Сервитьорът ръкомаха ожесточено, докато класира предложенията за предястие, ястие и десерт и кръжащите му във въздуха ръце представляват сериозна опасност за събеседниците му. Колко ли контузени чужденци има на година в България заради готовността на средния българин да говори на родния им език.
След мен влиза моята прекрасна зеленоока придружителка, защото не върви да правя проучвания сам в събота вечер. В тази държава по това време на седмицата е самотен само премиерът, "сам като куче" както казваше самият той.
Настаняваме се на второ ниво.
[caption id="attachment_1865" align="alignleft" width="300" caption="Интериорът е постигнат с много вкус и усет към детайлите"]
[/caption]
21.02 часа – Много топло, много приятно, уютно и просторно. Не мирише на лук, на пържено или на мазно.
21.03 часа- Пъргава сервитьорка ни връчва тържествено по едно меню с такъв жест, сякаш ни предлага да ратифицираме договор за международно сътрудничество с някоя водеща държава.
После се изнизва тихомълком.
21.08 часа- Снобски чувства в мен бушуват. След кратък обзор на ястията аз скривам селското си потекло и се спирам на екзотиката. Сервитьорката ме слуша внимателно и записва словото ми така старателно, сякаш и диктувам не избора на вечеря, а укриваната от столетия тайна рецепта на известна марка айрян.
Зеленооката красавица срещу мен се спира на пиле „Рататуй по провансалски”, което ще рече, че поема предизвикателството да разбере лично как изглежда на вид и вкус съчетанието между патладжан, тиквички, пресен лук, пресен пипер и леко изненадващо парченца грейпфрут.
Аз отивам в още по-високи нива на снобизма и поръчвам „фритата с яйца и спанак, сирене, домати и аромати”, после затвърждавам статуса си на кулинарно конте с порция „Пилешко филе с маслинова тапенада, картофено пюре и домати”.
Накрая импровизирам съвсем и избирам бутилка бяла вино, за протокола „Пино Гри Пентаграм” от Поморие.
[caption id="attachment_1864" align="alignleft" width="300" caption="Картините в заведението са много стилни"]
[/caption]
21.13 часа – Все още не знам какви са достойнствата на кухнята, но ресторантът може да се похвали със страхотен интериор, съчетание между дърво и ковано желязо. И от първи и от втори поглед, ако щете и от дълго взиране, става ясно, че всичко е изпипано до последен детайл, а дизайнерите не са пестили ресурси и пари на собствениците. Картините по стените са стилни. Платното в непосредствена близост до мен блика от червени цветове, които отлично се съчетават с черния комедон на носа ми.
21.18 часа – Усещам вече нетърпение. В дъното на помещението няколко девойки преживят жизнерадостно салати и чуруликат едновременно. Незнайно защо огладнявам още повече.
Стомахът ми изревава кръвожадно, маската ми на кулинарен сноб пада и с разкривено от глад лице викам сервитьорката, за да я помоля да ми донесе ръжена питка и балканска салата, нещо което никак , ама никак не може да се съчетае с поръчаното в началото.
Представям си как главният готвач ще се ококори, когато му докладват, че един и същи човек поръчва рататуй, фритата и пилешко филе с маслинова тапенада и балканска салата. После иди и скрий дивите селяци с накривени калпаци в родословното си дърво. Ококорването му вече е гарантирано, защото към нашата компания се присъединява колега кулинарен детектив, който работи на територията на САЩ и може да напише десет тома избрани съчинения за хамбургерите, пържените картофи, бирата, мазните пържоли, бърканите яйца, бекона и дебелите задници. Същият си поръчва пържени калмари.
21.20 часа – Ако продължават да се бавят, ще взема една глава лук, ще я размажа с юмрук и ще я заръфам с филия хляб.
21.20 часа – Носят ни виното. Отливат го в чашите. Вкусът му има нюанси на праскова, на портокал и на сочен зрял ананас. Откъде го знам ли? Е, ами нали това го пише на етикета.
21.23 часа - За да бъде излагацията ни пълна, след виното идва балканската салата, която няма как по никакъв начин да се свърже в съюз с точно това вино. Всъщност за нея май би била по-подходяща чаша ракия, ама пък как същата тази чаша ракия би застанала до онзи ми ти „рататуй по провансалски”. Какви снобски терзания, а.
21.30 часа – Лек шок. Последните станаха първи, първите паднаха в кърви, демек на масата идват пържените калмари, които бяха поръчани последни.
21.31 часа – Миг преди да ме обземе онзи гибелен гняв на Ахила Пелевев и да започна да ям картината на стената, пристига поръчаният „рататуй по провансалски”, придружен от елегантно изглеждащата „фритата с яйца и спанак, сирене, домати и аромати”. До тях ръжената питка изглежда като беден роднина.
На масата се възцарява тишина, все едно, че чорбаджи Марко от „Под игото” е извикал своето прочуто „Яжте бре маскари”.
21.35 часа -Зеленооката хубавица цупи пълни устни, в които между впрочем няма дори молекула хиалуронова киселина. Отбелязвам си, че в по-късен етап на вечерта трябва лично да се впия в тях с изследователска цел. На първо време се впивам в нейния „рататуй”, за да разбера от какво е недоволна. Хм, изглежда олиото или зехтинът са малко повече от нормалното, но пък французите нямат проблем с високия холесторол, защото го неутрализират с вино. Всъщност яденето ми харесва, но демонстрирам лицемерна солидарност и поднасям своите кулинарни съболезнования на дамата си.
21.40 часа – Бих засрамил всеки средностатистически гларус, защото поглъщам своята фритата на много едри хапки със завидна бързина. Защо гларус ли? Ами вижте как някой разбойник от това племе поглъща някоя провесена луканка на някаква тераса в бургаски квартал и ще разберете.
21.45 часа – Моето „Пилешко филе с маслинова тапенада, картофено пюре и домати” идва и обира овациите. Страхотно е оформено, гарнирано е артистично и е с много приятен вкус. Дискретно отпускам колана, за да не стяга немилостиво набъбналата ми талия и се впускам в ново кулинарно приключение. То приключва за около десетина минути. Е, слава богу. Поне в края на това сражение с нож и вилица не топя чинията със залци, макар че е толкова вкусно, че едва се сдържам да не извърша подобен варварски акт.
22.15 – от разговорите със зеленооката дама и американския анализатор на хамбургери огладнявам отново. Зачитам се в десертите и поемам отговорността да поръчам за мен и за дамата ми.
22.25 часа – Ябълков пай за нея, орехов пай за мен.
22.35 часа – Прекрасен край на вечерята. Последна глътка вино, последна хапка и сметката идва. Цялото удоволствие ни струва 63 лв. Честно казано, струваше си всеки лев.
[caption id="attachment_1896" align="alignleft" width="300" caption="добър апетит в ресторант "Аморе""]
[/caption]
Кулинарно досие на ресторант „Аморе”
Локация – ул. „Александровска” Бургас, на метри от площад „Сиреков” до общината.
Плюсове
- добър майстор готвач
- впечатляващо артистичен интериор
- добре обучен персонал
- добро обслужване
- отлична вентилация
- обособени нива за пушачи и непушачи
- богато меню и впечатляваща листа с вина
Минуси
- липса на информация за необходимото време за приготвяне на ястията
- ястията се поднасят по неясен ред и последователност
- липсата на съд при сервиране на виното, където да се поддържа постоянната му ниска температура, т.е стоплянето му е гарантирано
Заключение: Ресторант „Аморе” е приятно и приветливо заведение, където можете да поканите приятели, да похапнете добре и да се чувствате добре.
Коментари
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности "Бургаски репортер" се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота вечер
Обект на проверка – ресторант „Аморе”
21.00 часа - Поне отвън ресторантът изглежда добре. Отварям вратата и навлизам в периметъра. Посреща ме руска реч. Сервитьор възторжено рецитира подробности от менюто на двойка рускоговорящи, които стоят странно приведени и присвити на масата. Защитната им стойка си има обяснение. Сервитьорът ръкомаха ожесточено, докато класира предложенията за предястие, ястие и десерт и кръжащите му във въздуха ръце представляват сериозна опасност за събеседниците му. Колко ли контузени чужденци има на година в България заради готовността на средния българин да говори на родния им език.
След мен влиза моята прекрасна зеленоока придружителка, защото не върви да правя проучвания сам в събота вечер. В тази държава по това време на седмицата е самотен само премиерът, "сам като куче" както казваше самият той.
Настаняваме се на второ ниво.
[caption id="attachment_1865" align="alignleft" width="300" caption="Интериорът е постигнат с много вкус и усет към детайлите"]
[/caption]
21.02 часа – Много топло, много приятно, уютно и просторно. Не мирише на лук, на пържено или на мазно.
21.03 часа- Пъргава сервитьорка ни връчва тържествено по едно меню с такъв жест, сякаш ни предлага да ратифицираме договор за международно сътрудничество с някоя водеща държава.
После се изнизва тихомълком.
21.08 часа- Снобски чувства в мен бушуват. След кратък обзор на ястията аз скривам селското си потекло и се спирам на екзотиката. Сервитьорката ме слуша внимателно и записва словото ми така старателно, сякаш и диктувам не избора на вечеря, а укриваната от столетия тайна рецепта на известна марка айрян.
Зеленооката красавица срещу мен се спира на пиле „Рататуй по провансалски”, което ще рече, че поема предизвикателството да разбере лично как изглежда на вид и вкус съчетанието между патладжан, тиквички, пресен лук, пресен пипер и леко изненадващо парченца грейпфрут.
Аз отивам в още по-високи нива на снобизма и поръчвам „фритата с яйца и спанак, сирене, домати и аромати”, после затвърждавам статуса си на кулинарно конте с порция „Пилешко филе с маслинова тапенада, картофено пюре и домати”.
Накрая импровизирам съвсем и избирам бутилка бяла вино, за протокола „Пино Гри Пентаграм” от Поморие.
[caption id="attachment_1864" align="alignleft" width="300" caption="Картините в заведението са много стилни"]
[/caption]
21.13 часа – Все още не знам какви са достойнствата на кухнята, но ресторантът може да се похвали със страхотен интериор, съчетание между дърво и ковано желязо. И от първи и от втори поглед, ако щете и от дълго взиране, става ясно, че всичко е изпипано до последен детайл, а дизайнерите не са пестили ресурси и пари на собствениците. Картините по стените са стилни. Платното в непосредствена близост до мен блика от червени цветове, които отлично се съчетават с черния комедон на носа ми.
21.18 часа – Усещам вече нетърпение. В дъното на помещението няколко девойки преживят жизнерадостно салати и чуруликат едновременно. Незнайно защо огладнявам още повече.
Стомахът ми изревава кръвожадно, маската ми на кулинарен сноб пада и с разкривено от глад лице викам сервитьорката, за да я помоля да ми донесе ръжена питка и балканска салата, нещо което никак , ама никак не може да се съчетае с поръчаното в началото.
Представям си как главният готвач ще се ококори, когато му докладват, че един и същи човек поръчва рататуй, фритата и пилешко филе с маслинова тапенада и балканска салата. После иди и скрий дивите селяци с накривени калпаци в родословното си дърво. Ококорването му вече е гарантирано, защото към нашата компания се присъединява колега кулинарен детектив, който работи на територията на САЩ и може да напише десет тома избрани съчинения за хамбургерите, пържените картофи, бирата, мазните пържоли, бърканите яйца, бекона и дебелите задници. Същият си поръчва пържени калмари.
21.20 часа – Ако продължават да се бавят, ще взема една глава лук, ще я размажа с юмрук и ще я заръфам с филия хляб.
21.20 часа – Носят ни виното. Отливат го в чашите. Вкусът му има нюанси на праскова, на портокал и на сочен зрял ананас. Откъде го знам ли? Е, ами нали това го пише на етикета.
21.23 часа - За да бъде излагацията ни пълна, след виното идва балканската салата, която няма как по никакъв начин да се свърже в съюз с точно това вино. Всъщност за нея май би била по-подходяща чаша ракия, ама пък как същата тази чаша ракия би застанала до онзи ми ти „рататуй по провансалски”. Какви снобски терзания, а.
21.30 часа – Лек шок. Последните станаха първи, първите паднаха в кърви, демек на масата идват пържените калмари, които бяха поръчани последни.
21.31 часа – Миг преди да ме обземе онзи гибелен гняв на Ахила Пелевев и да започна да ям картината на стената, пристига поръчаният „рататуй по провансалски”, придружен от елегантно изглеждащата „фритата с яйца и спанак, сирене, домати и аромати”. До тях ръжената питка изглежда като беден роднина.
На масата се възцарява тишина, все едно, че чорбаджи Марко от „Под игото” е извикал своето прочуто „Яжте бре маскари”.
21.35 часа -Зеленооката хубавица цупи пълни устни, в които между впрочем няма дори молекула хиалуронова киселина. Отбелязвам си, че в по-късен етап на вечерта трябва лично да се впия в тях с изследователска цел. На първо време се впивам в нейния „рататуй”, за да разбера от какво е недоволна. Хм, изглежда олиото или зехтинът са малко повече от нормалното, но пък французите нямат проблем с високия холесторол, защото го неутрализират с вино. Всъщност яденето ми харесва, но демонстрирам лицемерна солидарност и поднасям своите кулинарни съболезнования на дамата си.
21.40 часа – Бих засрамил всеки средностатистически гларус, защото поглъщам своята фритата на много едри хапки със завидна бързина. Защо гларус ли? Ами вижте как някой разбойник от това племе поглъща някоя провесена луканка на някаква тераса в бургаски квартал и ще разберете.
21.45 часа – Моето „Пилешко филе с маслинова тапенада, картофено пюре и домати” идва и обира овациите. Страхотно е оформено, гарнирано е артистично и е с много приятен вкус. Дискретно отпускам колана, за да не стяга немилостиво набъбналата ми талия и се впускам в ново кулинарно приключение. То приключва за около десетина минути. Е, слава богу. Поне в края на това сражение с нож и вилица не топя чинията със залци, макар че е толкова вкусно, че едва се сдържам да не извърша подобен варварски акт.
22.15 – от разговорите със зеленооката дама и американския анализатор на хамбургери огладнявам отново. Зачитам се в десертите и поемам отговорността да поръчам за мен и за дамата ми.
22.25 часа – Ябълков пай за нея, орехов пай за мен.
22.35 часа – Прекрасен край на вечерята. Последна глътка вино, последна хапка и сметката идва. Цялото удоволствие ни струва 63 лв. Честно казано, струваше си всеки лев.
[caption id="attachment_1896" align="alignleft" width="300" caption="добър апетит в ресторант "Аморе""]
[/caption]
Кулинарно досие на ресторант „Аморе”
Локация – ул. „Александровска” Бургас, на метри от площад „Сиреков” до общината.
Плюсове
- добър майстор готвач
- впечатляващо артистичен интериор
- добре обучен персонал
- добро обслужване
- отлична вентилация
- обособени нива за пушачи и непушачи
- богато меню и впечатляваща листа с вина
Минуси
- липса на информация за необходимото време за приготвяне на ястията
- ястията се поднасят по неясен ред и последователност
- липсата на съд при сервиране на виното, където да се поддържа постоянната му ниска температура, т.е стоплянето му е гарантирано
Заключение: Ресторант „Аморе” е приятно и приветливо заведение, където можете да поканите приятели, да похапнете добре и да се чувствате добре.
Коментари