17 март 2012 2012-03-17 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Истината за "възродителния процес" описана в книга

[caption id="attachment_1842" align="alignleft" width="300" caption="Любомир Шопов описва възродителния процес като геостратегически сблъсък"][/caption] Любомир Шопов е бил ръководител на българската правителствена делегация по време на секретните преговори за разоръжаване между НАТО и Варшавския договор във Виена . Дипломатът е оглавявал отдел „Трети” на Външното министерство и отдела, който е отговарял за работата с българските турци. Г-н Шопов е описал своята теза за „Възродителния процес” в книгата със заглавие „Трети отдел”. Авторът се съгласи на кратък коментар малко преди официалното представяне на своето произведение в Бургас. Г-н Шопов, смятате ли, че толкова години след събития, свързани с „възродителния процес” все още има заблуди по отношение на тях в България? По-скоро има тъмни петна около събитията от онези години, които не могат да бъдат оценени еднозначно. Трябва да се разглеждат нещата от различни ъгли. Така се случи, че няколко години бях началник на „балкански отдел” в отдел Трети на външно министерство, а след това бях завеждащ отдел на ЦК на партията точно по тези въпроси от 1985 до 1989 год. и имах възможност да познавам нещата не само от вътрешен, но и от външен аспект, т.е дейността на турското разузнаване за създаване на подривни групи и на мощна агентурна мрежа, не толкова на базата на желание на населението от смесените райони, колкото на основата на стратегическите интереси на НАТО. Тогава ние бяхме в периода на „Студената война” и се водеше една политика на остра конфронтация между НАТО и Варшавския договор. Може ли да се каже, че тогава българските турци са станали заложник на геополитически стратегии? Определено. Мога да кажа, че ако не бяха тези стратегически противоречия ...по силата на които България беше страната, която трябваше да задържи възможен въоръжен удар от страна на Гърция и Турция като южен фланг на Варшавския договор, ние сигурно щяхме да си живеем в мир и спокойствие. Турция като основен играч в тази стратегия имаше силни интереси да въздейства върху това население и да дестабилизира обстановката и пак в рамките на стратегията на Северноатлантическия пакт да се възползва от настроенията и ситуацията и да решава конкретни въпроси. От позиция на времето смятате ли , че беше политическа грешка смяната на имената на българските турци? Интеграционни процеси са ставали във всички наши балкански съседи. Не трябва да забравяме, че според действащите турски закони тогава, всеки турски се смяташе за турчин и трябваше да носи турско име. Сега не коментирам, защото отдавна съм извън тези проблеми и не се занимавам с тях. Що се отнася до онези времена, в книгата подборно се позовавам на действащи закони и т.н. Значи това, което е ставало в Турция при приемането на турско гражданство всеки си е сменял имената.Не говорим за някакъв прецедент. Нека да не забравяме какво се случи на българите в Северна Гърция, нека не забравяме какво се случи на българите в Македония, В Западните покрайнини. Търсели са се решения за решаване на един проблем, който в крайна сметка е много трудно решим. За да се коментира и търси еднозначна оценка на смяната на имената, трябва да се знае в детайли дейността на турските разузнавателни служби на българска територия. Именно това съм се постарал да изложа в книгата „Отдел трети”. Отдел трети беше отдел „балкански страни” на МВНР. Всички процеси, които започнаха през 80-те години, са били резултат от външна намеса, така ли? Бяха резултат от едно политическо и стратегическо противопоставяне в рамките на съществуващата тогава обща ситуация в света и в Европа. Когато започна „Голямата екскурзия” през 1989 год., тогава изнасянето на нашите сънародници с турско самосъзнание предизвика тежък удар върху икономиката. Тогава те изтеглиха своите спестявания и си заминаха. Това ли е била една от целите...рухването на българската икономика? [caption id="attachment_1843" align="alignleft" width="300" caption=""Отдел трети" представя хронологията на възродителния процес"][/caption] В никакъв случай. Ако говорим за интересите на Турция, изселническият въпрос, който съществува от столетия, е изложен подробно в хронология и факти в книгата. През цялото време Турция не е желаела да реши трайно този въпрос. Това са факти, които са представени с решения на Министерски съвет, разговори на ниво министър-председатели, между министри на външните работи. Винаги се е стараела да обира „каймака”, прираста за определен период от време, а оставя основното ядро от българските труци на територията на нашата страна, за да може да има въздействие върху тях. Това са факти и те лесно могат да бъдат проверени в статистиките на самата турска държава. Равностойни противници ли бяха вашите турски колеги разузнавачи. Това е било сблъсък не само политически, но и интелектуален, на капацитети и потенциал... По-скоро бих казал дипломати, а не разузнавачи, макар че са сходни като професия. Турция разполага с много висококвалифицирани специалисти. Ние сме водели много тежки преговори, секретни преговори в Женева и други места в Европа, провеждали сме срещи на ниво министри на външните работи. Отнасяли сме се с уважение един към друг, търсели сме колегиално възможности за решение на проблемите, които трябваше да решаваме. Винаги сме запазвали колегиални и коректни отношения. Сега разглеждате ли като ирония на съдбата това, че днес сме съюзници с тогавашните ви противници на идеологическия и политическия фронт? Няма нищо странно в това. Глобализацията върви с такива темпове в различни посоки. Същата ситуация са горе долу Гърция и Турция и то много време. Трябва да се гледа прагматично на нещата. Независимо, че сме съюзници в НАТО, всяка една от двете държави трябва да отстояват своите национални интереси. Те не винаги могат да съвпадат със стратегията на НАТО. Като ангажименти да, но що се отнася до националния интерес, можем да имаме коренно противоположни позиции. Искам да се спра на друг въпрос, който също съм се опитал да разгледам в книгата и по който търсим възможности и стъпки за решение. Това е трагедията на стотици хиляди българи от Източна и Западна Тракия, които преди сто години бяха насилствено експулсирани, а някои от тях убити, като по този начин беше обезбългарена една наша изконна територия. Практически нерешаването на проблемите на потомците на прогонените тракийци е едно тежко бреме върху националния интерес. За съжаление аз като бивш дипломат не виждам някакво движение в рамките на създадените преди три години комисии. Те се срещат веднъж годишно, предстои съвместно заседание на министерските съвети в Анкара. Този въпрос за компенсация на около 1 млн. потомци на насилствено прогонените българи от Тракия и Мала Азия трябва да бъде решен. По време на постоянните ви контакти с турското население у нас, с ваши колеги дипломати от Турция, успяхте ли да създадете приятелства? Винаги съм имал такива приятелства и през студентските си години и след това. Мога да кажа, че това са наши сънародници, коректни, честни и трудолюбиви хора и никога не сме имали някави особени различия. В крайна сметка битът ни е много сходен. Същото се отнася и за партньорите ми по дипломатическа линия от Турция. Аз съм работил с турски представители във Виена около седем години, пет от тях бях ръководител на българската правителствена делегация на „виенските” преговори за разоръжаване, това бяха секретни преговори между НАТО и Варшавския договор. На такива секретни преговори може да се разговаря с партньори само ако стигнеш до неговото доверие и в някои случаи до неговото приятелство. Мога да ви кажа, че с двамата турски посланици Инхан и Барочу, който преди това беше посланик на Турция в България, имаме прекрасни отношения и сме се опитвали да търсим някакви решения. Научихте ли турски език? Не, говоря няколко езика, но за турския не ми остана време.           Коментари