Костадин Марков: Десните обединения не трябва да оставят излъгани десните избиратели

27 окт. 2017

Article image
Костадин Марков е част от националното ръководството на СДС и един от най-големите привърженици на десния Реформаторски блок. Като политик, който е бил част от местната власт и от Народното събрание, като участник в много и в различни видове избори той е опитал и меда и жилото на съюзи, коалиции или солови участия на десните партии.

Ето защо го потърсихме за коментар, посветен на анонсираното наскоро ново дясно обединение, което остави СДС извън себе си.

Заговори се за появата на ново дясно обединение, но прави впечатление, че някои традиционни партии от дясното пространство липсват в това обединение  Вие от СДС приемате ли се като „лошите“ десни, които добрите не са извикали при себе си?

Може би в очите на някои хора наистина изглеждаме като лошите десни, щом не правят никакъв контакт за взаимодействие с нас, при положение че ние отправихме съвсем официална покана за разговор. Например към ДСБ. 

Няма лошо. Има два пътя пред реформаторската общност. Забележете, не казвам десницата, защото тези ,които визирам в момента, че правят обединение са по-скоро някакъв Отечествен фронт „Дъга“ При тях има от всички цветове. Има зелени, тъмносини, жълти, има и розовки. Не мога да ги определя като десни, но това е един от пътищата пред реформаторската общност да направи общ фронт против статуквото. Да се превъзмогнат всякакви различия и това да даде политическа енергия, която е необходима за прокарване на реформи. Това обаче се прави с всички.

А иначе втренчването на тази WI FI интелигенция, както аз я наричам, в себе си с претенции за последна инстанция и непризнаване на други формации, които също имат амбициите да провеждат реформи, това води само до раздробяване на реформаторските сили.

Извън закачките за това кои са добри и кои са лоши, кои са десни и още по-десни, в това обединение има ваши колеги, с които доскоро заедно сте провеждали реформи или сте водели общи политики, а сега сте разделени…при това положение кое според вас е по-важно? Да се обединяват лидери и партии или едни лидер да обедини около обща кауза десните избиратели?

Инстинктивно десният избирател иска обединение независимо от това кой ще бъде лидер и независимо от цената. Не само десният избирател, а изобщо реформаторски настроеният българин иска обединение и държи отговорни за това политиците, които са отпред. Това обединение може да бъде на принципна или на идейна основа. Може да бъде на принципа на това ново ОФ или да е образувано за отпор срещу статуквото. Това са вариантите. 

Избирателите очакват това обединение, само че политиците, които са отпред и водят тези разговори, имат призванието да мислят за създаването на някакъв устойчив модел.  За да няма после излъгани избиратели. Лесно се правят предизборни коалиции, които могат да прехвърлят някого в парламента или в местната власт. Трудното обаче е после да не излъжеш избирателите си.

Спомням си как преди години ми казахте, че е безсмислено да се прави политически проект, ако той може да доведе до десет или малко повече депутати в Народното събрание и че има смисъл само ако десницата се стреми към поемане на властта. Продължавате ли да отстоявате тази цел като най-важната?

Десницата ,към която аз принадлежа, не може да си позволи да бъде популистка. За съжаление в момента положението в България е такова ,че без голям популизъм няма как да се вземе властта. Така че в този смисъл на нас ще ни бъде много трудно ,но е безспорно, че това трябва да е целта на всяка една политическа сила.

Не мислите ли, че онази партия, която се заеме да проведе истински и докрай  необходимите реформи, ще загуби възможността да получи подкрепа от хората много години занапред, защото промените ще бъдат болезнени за всички?

Сякаш Маргарет Тачър беше казала, че идва едно дясно правителство, провежда реформите, генерира паричен ресурс и създава условия за благосъстояние, след което идват изборите, хората избират леви  правителства и те харчат генерирания ресурс. Има такава традиция, но нека се случат хубавите неща, нека се промени държавата, дори цената да бъде дълго неучастие после в управлението на страната.Да се надяваме, че хората ще оценят правилно случващото се.

Съжалявате ли за това, че Реформаторският блок е част от историята е пак се говори за нови десни обединения?

Реформаторският блок все още не е част от историята. Не защото ние държим да останем в този формат, а защото колегите, които правят алтернативни сбирки, ни обричат на вариант да създадем някакво по-консервативно, дори бих го нарекъл консервативно-патриотично формирование. По този начин ние и те пак ще излъжем очакванията на десните избиратели и ще има два центъра на реформаторската общност. Не знам дали ще стигне енергията да влязат и двата субекта в следващия парламент или в местната власт. В този смисъл Реформаторският блок не е загинал. Това че в момента сме по-пасивни, това че оценката ни за представянето ни на последните избори е изключително лоша, не означава, че е изчерпан вариантът да се работи в този формат.

Но в момента в дясно се водят спорове за всичко дори и за това каква да е риториката. Анти ГЕРБ или анти БСП? Вие наясно ли сте с това?

Няма такъв спор. Всичко е ясно.По презумпция е ясно, че ние сме в опозиция. Да, може би сте прав в друго, за начина, по който се говори. Аз не мога да кажа, че ще участвам в един общ анти ГЕРБ фронт на местно ниво на следващите общински избори. И знаете ли защо. Защото аз предпочитам да участвам в нещо, което е анти БКП. При кметовете на ГЕРБ, както при всички хора, има и добри и лоши. Аз съм опозиция на ГЕРБ и ако ги критикувам, искам това да бъде за конкретни неща. Ако те направят нещо лошо, ние им предлагаме нещо по-добро. Но как да отрека това, че в момента в администрацията се прави опит за положителна реформа. Познавам добре тази система и виждам, че наистина има реални стъпки за подобряване на тези административни режими. Не мога да го отрека. А други колеги могат да бичуват здраво и наред, всичко наред. Искам честно отношение и може би това е отношението, което СДС ще иска от своите партньори и съмишленици. Аз много уважавам Митко Делчев, новият лидер на ДБГ, който пропагандира този нов десен фронт срещу ГЕРБ, но го отдавам все още на неопитността  и желанието на един нов лидер да защити в началото по-екстравагантни тези. 

В никакъв случай не искам да оставате с впечатление, че защитавам ГЕРБ. Напротив. Всяка формация се бори за властта, а ние сме опозиция, но трябва да се разсъждава обективно.

Има ли още време за губене десницата в България? Изборите са все още далеч..

Колкото повече се бавим и не сформираме някаква смислена алтернатива, ще се уверим за кой ли път, че в политиката празно пространство няма. Веднага ще бъде заето от други проекти, с привкус на популизъм. Така че време за губене няма. 

Тези, които в момента водят разговори и се опитват да структурират нещо, носят сериозна отговорност.

И какво излиза, че в СДС сте запретнали ръкави и…

Не, напротив. Смятам, че някак по-бавно, по-разумно искаме този път да стигнем до някаква идея за обединение, до някаква технология, която да доведе до това, което искаме. Не, не сме се втурнали на всяка цена да създаваме някакъв съюз. Искаме да се обмисли всичко и може би някои хора да узреят. Да се реши по кой път ще тръгнем. 

Има два пътя. Единият е всички срещу статуквото, ако сме решили, че държавата го е докарала дотам и без да подбираме леви и десни, да се съберем на едно място и след получаването на политическа енергия и сила, да мислим. Другият е отсега да се тръгне към един дългосрочен проект, стъпил на здрава основа, който няма да остави разочаровани избирателите, гласували за него.

автор: Красимир Калудов