Зияд Ел Масри: Кюрдската карта е коз в ръцете на Великите сили, който разиграват срещу три държави

30 сеп. 2017

Article image
Д-р Зияд Ел Масри е председател на Българо-арабската бизнес асоциация и често прави за читателите на "Бургаски репортер" анализи и прогнози, свързани с процесите в Близкия изток и арабския свят. Този път коментарът му е посветен на наскоро проведения референдум за независимост в Иракски Кюрдистан.

Основателни ли са опасенията и прогнозите на анализаторите и политолозите, според които би трябвало да се готвим за нов военен сблъсък в Близкия Изток като следствие от референдума за независимост в Иракски Кюрдистан?

Войната този регион не е спирала.  Истината е, че днес се наблюдаваме ситуация като в онзи роман на Агата Кристи  „Десет малки негърчета“. Всяка фигура си изиграва ролята, пада и идва следващата. Проблемът на Изтока е все един и същ. Нека се върнем към Афганистан. В началото имаше война там. После започнаха проблеми с Пакистан. Последваха ги Ал Кайда, ДАЕШ  /Ислямска държава/ , все някакви фигури, които някой мести по шахматната дъска.

Сега „сирийската“  карта вече губи тежест, защото краят на ДАЕШ е въпрос на време. В Ирак 80% от ИДИЛ са унищожени с помощта на САЩ, в Сирия също са почти унищожени и какво…нужен е нов джокер. Необходимо е да се разпали нов огън от жаравата.

Кюрдите ли ще бъдат новият дестабилизиращ фактор в региона?

Абсолютно.  Този проблем с кюрдите си тлее от векове. Винаги когато има някакво неразбирателство между Изтока и Запада, в някакъв момент се вади картата с кюрдите.  Те са народ, който никога не е имал самостоятелна държава в своята история. Винаги са живеели изолирано в планината. Изолацията им е лесно обяснима заради религията им, която е различна от арабската. Езикът им също е различен. Но това, което никой не отрича е, че те винаги са били много добри войници. Те винаги са били в част от някаква армия. Били са в армията на халифата, били са част от войската на турския султан, водили са битки съвместно с персийската армия. От историята е ясно, че прочутият военачалник Саладин, който е превзел Ерусалим от кръстоносците, е бил всъщност кюрд. Винаги са били страхотни войници, но никога не са имали държава. Късметът им е такъв, че живеят на място, което винаги се е озовавало насред огромни империи. Първо Персия, после Халифата, след това Османската империя.  Дори не са ги признавали като народ, а просто са ги възприемали като войници.  Както вече ви казах, кюрдите са били част от армиите на тези империи и са се връщали по време на мир в своите земи в планините, за да се възстановят. Но ако един българин се засели в квартал в някой немски град и го последват  много негови съселяни или съграждани и ако те увеличат броя си в този квартал или град, съгласете си, че този квартал може да бъде наричан „български“, но градът продължава да е немски и да е част от Германия. Така и кюрдите. Те са били винаги войници в чужди армии.

А сега претендират за своя държава. Смятам, че нито една от Великите сили няма да им позволи това, защото тези сили имат интерес въпросът да не бъде никога разрешен, за да могат да размахват „кюрдската“ карта и с нея да цакат държавите в региона.  Турция, Иран, Ирак  това са държавите, които трябва да бъдат възпирани с кюрдския коз от страна на Великите сили. Референдумът сякаш се случи по сигнал, дошъл отнякъде, за да накарат трите държави да седнат на масата за преговори. Не е случайно, че Турция, Ирак и Иран изведнъж заговориха на един език и се обединиха срещу една обща заплаха, срещу един общ враг, т.е срещу кюрдската заплаха.  САЩ искат да решат проблемите в Сирия и в Ирак, но Турция и Иран дърпат нещата към себе си и ето, кюрдският проблем изведнъж пак се активира. Знаете ,че Иран е много ангажиран със събитията в Сирия и с подкрепата си към Башар Асад чрезсвои армейски части и тези на Хизбулла.  И сега Иран ще трябва да се фокусира върху кюрдския проблем на своята територия.  Никой не може да им каже директно “Напуснете Сирия“, но чрез кюрдската карта нещата стават възможни.  С този кюрдски коз Запада си освобождава поле за действие в Сирия.  

Но Запада няма да признае държавата на кюрдите. Истината е, че тази стара „кюрдска“ карта се слага на масата в нова роля. Турция в момента сякаш влиза в сферата на влиянието на Русия, купува оръжие от тях, сключват договори, това не може да не кара НАТО да реагира. Сега се създава изкуствено ескалиране на кюрдски проблем пред Турция и тя ще трябва да преосмисли позициите си. Всичко е въпрос на ходове. Ние няма да признаем кюрдската държава, но вие правите такива и такива отстъпки. Така се възстановява балансът. 

Знаете ли кои са губещите. За съжаление кюрдите са жертви. Били са жертви на голямата политика и ще продължават да са такива. 

Прогнозата ви е, че по-скоро нещата вървят към стабилизиране,макар и по този нетрадиционен начин?

Да, дори може да има някакво показване на мускули от Турция, Ирак и Иран, но проблемът ще бъде решен. Това е всъщност следващата серия от стария източен сериал. Досега гледахме серията, посветена на Сирия.

Значи прогнозирате, че сирийският проблем върви към разрешаване ли?

Вижда му се краят. Вижда се, че в следващите три години нещата ще се нормализират. Дали ще бъде с Асад или без него , но там проблемите ще се разрешат.  Даже световните медии сякаш вече спряха да се интересуват от Сирия.  

Но защо кюрдите рискуват да искат нещо повече от автономията, която и без това имат в Ирак?

Кюрдите още от началото на XVIIвек имат някаква относителна самостоятелност, но не и държава. Вижте обаче на картата. Те са заобиколени от всички страни с враждебни и силни съседи. Турция, Ирак и Иран. Ако тези три държави спрат самолетните връзки с Кюрдистан, ако затворят границите, ако спрат петролопроводите, тогава какво ще стане? Кюрдската държава ще рухне за месец.  От какво ще живеят. В последните години кюрдската автономия натрупа икономически и политически ресурс, защото търгува със съседите си, но ако това спре…край.

А Израел защо подкрепя референдума?

Израел следва своя интерес, а той е в региона да има такоа огнище на нестабилност. Израел е в същата ситуация. Държавата им е на основата на религията им, която е различна от тази на съседите им. Все едно някой да тръгне да създава там държава на основата на християнската религия. Например, Египет е арабска република, но в нея не всички араби са мюсюлмани,нали. Има всякакви хора с различни религии.  

Но по въпроса ви за Сирия. Вижда се краят на проблемите там. Тази карта я прибират в колодата. Може да има ново огнище на напрежение, но то няма да е в Сирия.

 автор: Красимир Калудов