12 март 2012 2012-03-12 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Гугълът на нашето недоволство

  [caption id="attachment_1634" align="alignleft" width="300" caption="В Гугъл мапс българската кал ще извира от всяка снимка"]кал[/caption] Приликата с реални романи и заглавията им е напълно умишлена.  Както в джонстайнбековия роман „Зимата на нашето недоволство”  и тук също са замесени зимата и недоволството, но понеже сме деца на „съвременния технологичен и забързан свят”, нашият герой е организаторът на всемирната информация Гугъл. Сигурно се питате какво породи зимното ни недоволство към Гугъл. Историята е следната. Гореспоменатата компания е решила да събере изображения от различни градове по света, за да подобри функцията „Стрийт вю” в Гугъл мапс. В следствие на това подобрение потребителите ще могат да получават изображения на улици, ресторанти, жилища, забележителности и какво ли още не и така ще улеснят туристическия си или заселнически живот на ново място. До тук всичко е прекрасно и няма никакъв повод за освирквания с отделни възгласи „Долу”, „Върнете ни парите” и „Оставка”. Още по-прекрасното е, че сериозна част от градовете и курортите на България също ще влязат в „Стрийт вю”-то на Мапс-а. Ех, Българийо, удари твоят час! Сега целият свят ще може да се наслади на красотата ти, на прекрасните планини, на тучните поляни, на синята ти морска шир, на лечебното ти слънце...ми да, ама не.   [caption id="attachment_1635" align="alignleft" width="300" caption="През пролетта и най-забутаният селски път е красива зебележителност"]път[/caption] Това с тучните пасища, слънцето и морската шир го отпишете. Дори най-зеленият и приветлив български град ще ви се стори сив гаден и унил, ако го потърсите в Мапс-а. А прекрасната бургаска морска шир? Абе морето винаги е красиво, дори в най-облачния и ветровит ден. Сега е времето да отговоря на въпросите, които изникват във вас: Защо? Пак ли световна конспирация срещу България? Значи и Гугъл се мъчи да ни прецака, мамицата му гугълска. Световна конспирация в този случай обаче няма, а и никой не иска да ни прецаква (нали знаете оная поговорка „Както можеш да се прецакаш сам, никой друг не може да те прецака” – е, добре де не беше точно така, но да не бъдем буквалисти). Колите на Гугъл, които заснемат кадрите за Стрийт вю си имат програма и си я следват, за тях няма голямо значение дали ще заснемат определена страна през зимата, пролетта, лятото или есента. Гугълците искат разрешение от държавните органи, получават разрешението и започват да събират кадрите от страна Х. При нас се е случило така, че никой държавен орган не е се е сетил просто давайки разрешение да постави искане фотографирането да се случи в сезоните със зелени дървета и тучни ливади, а не с опоскани клонаци и гола земя. И така България ще бъде гугълозаснета през зимата с цялата скованост и унилост на градовете и селата през този сезон. Честно казано мен лично не ме вълнува как милиардите кандидат-туристи ще се отнесат към меланхоличните български снимки, защото: 1. Голяма част от тях и без това са в спиртен несвяст, когато са в България. 2. Едрите и дребни батки отнемат все повече и повече природа от тая страна в желанието си да привличат все повече и повече туристически търбухчета и портфейлчета. Ако продължаваме в тоя дух, скоро и през най-цветуща пролет да ни заснемат от Гугъл-а то няма да има пукнато дърво или тревичка – всичко ще е бетон, райграс и сръбска музика.   [caption id="attachment_1636" align="alignleft" width="300" caption="Цветята винаги са за предпочитане пред калта и бетона"]цветя[/caption] Моят дерт е за мен самата. Искам като разглеждам снимки от собствената си родина, да ми е хубаво, очите ми да се радват, да ми става родолюбиво и красиво на душата. Искам поне на тия фотоси да няма сивота, печал, отрицание на всичко цветно и красиво. Зимата е един прекрасен сезон и аз обичам родното си място във всички годишни времена, но през пролетта ми е някак, ново, възраждащо, светло пък ние имаме нужда точно сега да се отърсим от старото, да се събудим от сивия сън на непрекъснатото „Това няма как и не може да стане” и да влезем в оптимистичното „Няма невъзможни неща”. автор: Златина Гайдажиева   Коментари