[caption id="attachment_1605" align="alignleft" width="300" caption="На пръв поглед ресторант "Черно море" изглежда така"]
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности "Бургаски репортер" се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота, около 2 часа следобед, променлива облачност, скъпи яйца и върнати бонуси
Обект на проверка – ресторант „Черно море”
[caption id="attachment_1606" align="alignleft" width="300" caption="Фотосите призовават духа на стария Бургас"]
[/caption]
14.11 часа – навлизам в периметъра на ресторанта в центъра на града. По стените на покритата с лека покривна конструкция лятна градина ме впечатляват стилизирани фотоси в големи размери на стария Бургас. Масите са празни, което е нормално за тази част на годината.
Отварям вратата и влизам. Мярва се барман. Край мен минава сервитьор и кимва. Всъщност кимването му е с лек двоичен код, защото не съм сам, а с моята асистентка в проучването.
Настанявяме се на първи етаж. Нивото за непушачите. Три сепарета, две маси и една лелка, която с кисела физиономия отпива бира.
14.12 часа- Сервитьорът идва до масата, кимва и траква с токове. Изпълнението му е достойно за всеки устав на сервитьорската служба.
14.13 часа - Носят ни менюто. Ново кимване и нещо свеждане на глава. Служителят е страшно дисциплиниран. Аз едва удържам порива да изкозирувам отривисто или иначе казано да изпълня строевата хватка „Отдай чест”.
14.16 часа – Заради любопитството си на изследовател и злия ми нрав на кулинарен детектив избирам салата „Табули” с домати, булгур, магданоз и парченца лимон. Към нея добавям пълнен калмар с морски дарове. Госпожицата срещу мен поръчва вегетариански шашлик. Защо го прави ли? Защото е вегетарианец. Всъщност нещо още по-необичайно. Тя е веган. Не яде нищо от животински произход. Виж на нея някой лъв в джунглата не би и простил, но тя просто обича животните затова отказва да ги яде.
Двамата избираме и бутилка минерална вода, за да обидим окончателно кулинарните традиции на Балкански полуостров. Сервитьорът, този юначен българин, само траква с токове и се отдалечава със строева крачка към кухнята.
[caption id="attachment_1607" align="alignleft" width="300" caption="Обслужването е на високо ниво"]
[/caption]
14.18 часа – Водата идва. Отливат по малко в чашите. Естествено няма как да вдигнем наздравица, защото ще изглежда като обида към смучещата бира леля на съседната маса. Уставният келнер прилежно аранжира менютата в единия край на масата, за да ги подготви за евентуално „второ четене”
От музикалната уредба струят някакви кавъри на руски класики. Внезапно те спират и вместо тях запява трайно депресираният Енрике Иглесиас.
14 25 часа – Салатата „Табули” идва. Съставките и са нарязани ситно, аранжирана е добре. Поглеждам я. Стомахът ми се вълнува като абитуриент преди танц с учителка по физика. Заравям хищно прибор за дълбочинен анализ и поглъщам първата копка. Салатата се оказва много по-хубава от всичките ми учителки по физика взети заедно.
Много е хубава. Съчетанието между булгур, домати, магданоз и парченца лимон си струва да бъде предпочетено като увертюра преди следващото ястие.
Поливам всичко с чаша минерална вода.
От тонколоната започва да се лее Хулио Иглесиас. Все пак той е с една идея по-жизнерадостен от отрочето си.
Госпожицата проявява любопитство към менюто и го чете внимателно. В края на анализа на ястията споделя, че като веган е впечатлена, че има доста вегетариански предложения, т.е има предостатъчно салати и ястия за тревопасните, пардон за хората, които са зачеркнали месото во веки веков.
В следващите минути тя ми споделя, че протеини могат да се набавят не само от яйца и месо, но и от ядки, кълнове, семена и май водорасли. Хваща ме срам да попитам дали и медузите не са всъщност плуващи белтъци. Току виж помисли, че и се подигравам, а аз наистина разглеждам медузите като вариант за обяд.
14.31 часа – Енрике Иглесиас взима микрофона от баща си, който вероятно е имал обаждане от простата си и е напуснал сцената. Младши пее, плаче та се къса. Все ми е едно. Аз си преживям салатата.
14.33 часа – важна част от проучването. Качвам се по стълбите на втория етаж. Тоалетната е добре поддържана. В нея има хартиени кърпи за ръце, две мивки, топла вода, течен сапун и огромен уред за изсушаване на мокри ръце или недай си боже за мокри крачоли.
Влизам, делово приключвам и внезапно от тонколоната Енрике Иглесиас запява „Ай кен би йор хироу бейби”. Не, не. Категорично отказвам точно този ревльо да е мой герой. Измивам си ръцете и пренебрегвам кърпите. Поставям ръцете си под отоплителния уред и той задухва мощно. Горещата струя въздух ми издухва веждите до такава степен, че те щръкват като косата на Караян в младите му години на диригент.
14.46 часа – сервитьорът носи чинии и с впечатляваща хореография ги поставя пред нас. Това вероятно е предвестник на ястието. Чинията от салатата ми отлетява някъде.
Чакам и вече леко нервнича. Срещу мен цари вегетарианско спокойствие. Над нас Енрике Иглесиас реве и се лигави. Около нас червеникаво оранжевите покривки на масите незнайно как ме карат да съм още по-гладен.
14.53 часа – Моят пълнен с морски дарове калмар доплува. Крехък е, добре приготвен. Гарниран е артистично в чинията и украсен с цвете от домат. Хм, доматът е превърнат в роза, но аз коравосърдечно изяждам украсата. Калмарът наистина е вкусен. Направо се топи в устата.
[caption id="attachment_1608" align="alignleft" width="300" caption="Менюто покрива изискванията дори на вегетарианците"]
[/caption]
14.56 часа – вегетарианският шашлик идва. Не е за вярване, но се съгласявам, че не изглежда никак зле. Честно казано готвачът се е справил страхотно. Ястието е сервирано и аранжирано като за участие в световния конгрес на вегетарианците. Ухае вкусно. Госпожицата младши кулинарен детектив ме подканя да опитам. Печена тиквичка, печена гъба и печен домат от туршия. Преглъщам ги много бързо и се връщам към моя калмар.
Интериорът в ресторанта е леко внезапен. Масите са по-скоро имитация, отколкото масивно дърво, по стените има картини с натюрморти. Жалко, че дизайнерите не са продължили темата „Старият Бургас” с картини и снимки вътре в заведението. Атмосферата тогава щеше да е още по-уютна.
15.10 часа – Плащаме сметката. 21.70 лева. Сервитьорът леко се изопва от микроскопичния бакшиш, но времената са трудни за всички.
Кулинарно досие на ресторант „Черно море”
[caption id="attachment_1610" align="alignleft" width="300" caption="Ресторантът не е никак лош избор за вечеря"]
[/caption]
Локация ул. „Лермонтов” между арменската църква "Сур Хач" и църквата „Света Богородица” или срещу СИ БАНК.
Плюсове:
- Добър майстор готвач
- Много добро обслужване, впечатляващо подготвен персонал
- Богат избор на ястия
- Сериозен винен лист
- Уютно излъчване
- Добра вентилационна уредба
- Липса на конфликтни точки между нивата за пушачи и непушачи, т. е напълно отделени са
- Чиста и поддържана тоалетна
- Цени около средните
Минуси
- Сервитьорите не разясняват колко време се отделя за приготвянето на ястията
- Текстовете в менюто са написани прекалено инфантилно от типа на лучец, магданозец, салатка, пържолчица и прочие ненужни думици
- Доминацията на Енрике Иглесиас от музикалната уредба
Заключение: Ресторант „Черно море” е приятно заведение, с добра кухня и вежлив персонал, където можете да похапнете вкусно приготвена храна.
Добър апетит и наздраве.
Коментари
[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси дори макарони със сирене и захар. Въпреки тези негови странности "Бургаски репортер" се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота, около 2 часа следобед, променлива облачност, скъпи яйца и върнати бонуси
Обект на проверка – ресторант „Черно море”
[caption id="attachment_1606" align="alignleft" width="300" caption="Фотосите призовават духа на стария Бургас"]
[/caption]
14.11 часа – навлизам в периметъра на ресторанта в центъра на града. По стените на покритата с лека покривна конструкция лятна градина ме впечатляват стилизирани фотоси в големи размери на стария Бургас. Масите са празни, което е нормално за тази част на годината.
Отварям вратата и влизам. Мярва се барман. Край мен минава сервитьор и кимва. Всъщност кимването му е с лек двоичен код, защото не съм сам, а с моята асистентка в проучването.
Настанявяме се на първи етаж. Нивото за непушачите. Три сепарета, две маси и една лелка, която с кисела физиономия отпива бира.
14.12 часа- Сервитьорът идва до масата, кимва и траква с токове. Изпълнението му е достойно за всеки устав на сервитьорската служба.
14.13 часа - Носят ни менюто. Ново кимване и нещо свеждане на глава. Служителят е страшно дисциплиниран. Аз едва удържам порива да изкозирувам отривисто или иначе казано да изпълня строевата хватка „Отдай чест”.
14.16 часа – Заради любопитството си на изследовател и злия ми нрав на кулинарен детектив избирам салата „Табули” с домати, булгур, магданоз и парченца лимон. Към нея добавям пълнен калмар с морски дарове. Госпожицата срещу мен поръчва вегетариански шашлик. Защо го прави ли? Защото е вегетарианец. Всъщност нещо още по-необичайно. Тя е веган. Не яде нищо от животински произход. Виж на нея някой лъв в джунглата не би и простил, но тя просто обича животните затова отказва да ги яде.
Двамата избираме и бутилка минерална вода, за да обидим окончателно кулинарните традиции на Балкански полуостров. Сервитьорът, този юначен българин, само траква с токове и се отдалечава със строева крачка към кухнята.
[caption id="attachment_1607" align="alignleft" width="300" caption="Обслужването е на високо ниво"]
[/caption]
14.18 часа – Водата идва. Отливат по малко в чашите. Естествено няма как да вдигнем наздравица, защото ще изглежда като обида към смучещата бира леля на съседната маса. Уставният келнер прилежно аранжира менютата в единия край на масата, за да ги подготви за евентуално „второ четене”
От музикалната уредба струят някакви кавъри на руски класики. Внезапно те спират и вместо тях запява трайно депресираният Енрике Иглесиас.
14 25 часа – Салатата „Табули” идва. Съставките и са нарязани ситно, аранжирана е добре. Поглеждам я. Стомахът ми се вълнува като абитуриент преди танц с учителка по физика. Заравям хищно прибор за дълбочинен анализ и поглъщам първата копка. Салатата се оказва много по-хубава от всичките ми учителки по физика взети заедно.
Много е хубава. Съчетанието между булгур, домати, магданоз и парченца лимон си струва да бъде предпочетено като увертюра преди следващото ястие.
Поливам всичко с чаша минерална вода.
От тонколоната започва да се лее Хулио Иглесиас. Все пак той е с една идея по-жизнерадостен от отрочето си.
Госпожицата проявява любопитство към менюто и го чете внимателно. В края на анализа на ястията споделя, че като веган е впечатлена, че има доста вегетариански предложения, т.е има предостатъчно салати и ястия за тревопасните, пардон за хората, които са зачеркнали месото во веки веков.
В следващите минути тя ми споделя, че протеини могат да се набавят не само от яйца и месо, но и от ядки, кълнове, семена и май водорасли. Хваща ме срам да попитам дали и медузите не са всъщност плуващи белтъци. Току виж помисли, че и се подигравам, а аз наистина разглеждам медузите като вариант за обяд.
14.31 часа – Енрике Иглесиас взима микрофона от баща си, който вероятно е имал обаждане от простата си и е напуснал сцената. Младши пее, плаче та се къса. Все ми е едно. Аз си преживям салатата.
14.33 часа – важна част от проучването. Качвам се по стълбите на втория етаж. Тоалетната е добре поддържана. В нея има хартиени кърпи за ръце, две мивки, топла вода, течен сапун и огромен уред за изсушаване на мокри ръце или недай си боже за мокри крачоли.
Влизам, делово приключвам и внезапно от тонколоната Енрике Иглесиас запява „Ай кен би йор хироу бейби”. Не, не. Категорично отказвам точно този ревльо да е мой герой. Измивам си ръцете и пренебрегвам кърпите. Поставям ръцете си под отоплителния уред и той задухва мощно. Горещата струя въздух ми издухва веждите до такава степен, че те щръкват като косата на Караян в младите му години на диригент.
14.46 часа – сервитьорът носи чинии и с впечатляваща хореография ги поставя пред нас. Това вероятно е предвестник на ястието. Чинията от салатата ми отлетява някъде.
Чакам и вече леко нервнича. Срещу мен цари вегетарианско спокойствие. Над нас Енрике Иглесиас реве и се лигави. Около нас червеникаво оранжевите покривки на масите незнайно как ме карат да съм още по-гладен.
14.53 часа – Моят пълнен с морски дарове калмар доплува. Крехък е, добре приготвен. Гарниран е артистично в чинията и украсен с цвете от домат. Хм, доматът е превърнат в роза, но аз коравосърдечно изяждам украсата. Калмарът наистина е вкусен. Направо се топи в устата.
[caption id="attachment_1608" align="alignleft" width="300" caption="Менюто покрива изискванията дори на вегетарианците"]
[/caption]
14.56 часа – вегетарианският шашлик идва. Не е за вярване, но се съгласявам, че не изглежда никак зле. Честно казано готвачът се е справил страхотно. Ястието е сервирано и аранжирано като за участие в световния конгрес на вегетарианците. Ухае вкусно. Госпожицата младши кулинарен детектив ме подканя да опитам. Печена тиквичка, печена гъба и печен домат от туршия. Преглъщам ги много бързо и се връщам към моя калмар.
Интериорът в ресторанта е леко внезапен. Масите са по-скоро имитация, отколкото масивно дърво, по стените има картини с натюрморти. Жалко, че дизайнерите не са продължили темата „Старият Бургас” с картини и снимки вътре в заведението. Атмосферата тогава щеше да е още по-уютна.
15.10 часа – Плащаме сметката. 21.70 лева. Сервитьорът леко се изопва от микроскопичния бакшиш, но времената са трудни за всички.
Кулинарно досие на ресторант „Черно море”
[caption id="attachment_1610" align="alignleft" width="300" caption="Ресторантът не е никак лош избор за вечеря"]
[/caption]
Локация ул. „Лермонтов” между арменската църква "Сур Хач" и църквата „Света Богородица” или срещу СИ БАНК.
Плюсове:
- Добър майстор готвач
- Много добро обслужване, впечатляващо подготвен персонал
- Богат избор на ястия
- Сериозен винен лист
- Уютно излъчване
- Добра вентилационна уредба
- Липса на конфликтни точки между нивата за пушачи и непушачи, т. е напълно отделени са
- Чиста и поддържана тоалетна
- Цени около средните
Минуси
- Сервитьорите не разясняват колко време се отделя за приготвянето на ястията
- Текстовете в менюто са написани прекалено инфантилно от типа на лучец, магданозец, салатка, пържолчица и прочие ненужни думици
- Доминацията на Енрике Иглесиас от музикалната уредба
Заключение: Ресторант „Черно море” е приятно заведение, с добра кухня и вежлив персонал, където можете да похапнете вкусно приготвена храна. Добър апетит и наздраве.
Коментари