След последния терористичен акт на булевард „Ла Рамбла“ в Барселона медиите охотно дадоха трибуна за коментари на всевъзможни експерти, теоретици, арабисти, религиозни дейци, политолози, психолози, музиканти, синоптички, домакини, фейсбук герои и …една сутрин в някакъв телевизионен блок с изумление видях как професор по математика обяснява какво трябвало да се направи в испанската провинция Каталуня.
Нещо повече. Същият този специалист по всичко важно добави, че е дошло време в Европа да се въведе израелският антитерористичен модел.
Дали ви е направило впечатление, че след всеки терористичен акт в ЕС започва да се говори за традициите в Израел в борбата срещу тероризма?
Само че никой не представя в детайли предимствата или недостатъците на този модел.
Затова се опитах да изясня нещата за себе си и с помощта на, както се казва, „материали от чуждия печат“, потърсих отговор на този въпрос „Защо малката държава Израел е по-ефективна от в борбата си срещу тероризма отколкото 500 млн. Европейски съюз срещу ислямските радикали?“
Каква е разликата в моделите?
Да започнем с това, че в Обетованата земя става въпрос за оцеляване. Чисто физическо оцеляване. От деня на създаването си до днес Израел е заобиколен от съседи, които отдавна по един или друг начин са обявили като своя основна цел унищожаването му.
Оттук тръгват и основните разлики в израелски и европейския модел.
В Израел политиката срещу всички пара военни заплахи, в това число и срещу терористични организации не е активна, а е буквално АГРЕСИВНА.
В тази враждебна заобикаляща среда проблемът е многопластов и решенията му се съобразяват с вида на заплахата.
За разлика от Европа, където законите, наредбите , методиките, стандартите и традициите поставят като водещо начало спазването на човешките права на отделния индивид и толерантността, в Израел на първо място е изведено съхранението на целостта на държавата. Иначе казано държавата е над всичко, а компромиси с това не се допускат.
За голямо неудоволствие на правозащитните органи и разните там комитети европейската толерантност е неприложима в Израел, защото там заплахата към държавата и гражданите и е ежедневна и съответно борбата срещу заплахите е денонощна.
Затова противодействието не е активно, а агресивно и включва всички възможни методи. Въвеждат се военни зони, контролът върху оръжието е тотален и много строг, в това число не само огнестрелно , но и хладно.
Служителите от съответните ведомства разполагат с достатъчно богат инструментариум и права да отговарят на всякакви заплахи. И тук няма смисъл да се разсъждава дали един израелски полицай има повече права от един европейски.
В рамките на спецификата на своя модел в Израел са приели, че при ситуация както в случая с Барселона, в Лондон, в Берлин или в Ница източникът на заплахата трябва да тотално неутрализиран или ако това ви харесва повече…напълно унищожен.
По същото време, колкото и абсурдно да изглежда, в Европа законите и нормативните актове, които регламентират носенето и употребата на оръжие, изискват от полицая да запази живота на нападателя. Правата на човека трябва да се спазват. Духът на Европа го изисква.
С думи прости при сходни ситуация в ЕС здравето и животът на нападателя би трябвало да бъдат съхранени, докато в Израел нападателят бива прострелван многократно, а след неутрализиране на заплахата стрелящият полицаи се доближава и с „контролен“ изстрел в главата на нападателя слага окончателен край на заплахата.
Вече ви чувам как казвате, че съм гледал много филми. Ами не, не съм, а и принципно обичам комедии, а не екшъни.
Да, да…не е красиво, не е хуманно и протестите на правозащитниците сигурно са основателни, но в огледална ситуация заплахата в Израел е ликвидирана, а в Белгия, да речем, атентаторът се отвежда със строга охрана към килия в затвора, където за сигурността му и човешките му права се грижат много хора. Схващате ли разликата?
В Израел се отнема и най-малката възможност на атентатора да разшири обхвата на терористичния акт, т.е да задейства взривно устройство, да продължи да отнема нови и нови животи с огнестрелно или хладно оръжие. Там просто го убиват като бясно куче, с извинение за неучтивия тон.
Решенията на подобни проблеми са радикални, но държавата е възприела тази доктрина и я прилага стриктно.
В Израел държавата е над всичко и над всеки, а отношението към терористите е безмилостно. Това е правилният и ефективен начин , това е гаранцията, че там хората ще оцелеят срещу постоянната заплаха.
Може ли този модел да се приложи в Европа, както призовават все по-често експертите?
Много трудно. Няма какво да се лъжем пацифизмът, толерантността на обществата в ЕС, разглезените от правата си европейци не биха приели подобни методи с отворени обятия. Нищо чудно и да протестират за нарушаване на принципите на „Свобода, равенство и братство“
Истината е, че имунната система на континента ни е срината.
Освен това и самите държави в Европа са се готвили през годината за война, за бойни действия между армии, а не за противодействие срещу несиметрична заплаха от тероризъм.
Бюрокрацията на Европа е отнела и приспала гъвкавостта и инстинктите и за оцеляване.
А на всичкото отгоре извършителите на доста от атентатите са хора ,родени и израснали в Европа. Истинска интеграционна катастрофа и истински провал на разузнавателните служби.
Затова въпреки призивите в тази посока прилагането на израелския антитерористичен модел в ЕС звучи направо еретично. Самите европейци не са готови за него, нищо че заплахата над тях става все по-голяма и ножът на терористите е опрял до кокала.
Но нека бъдем обективни. Обратният процес също е труден, т.е европейските стандарти на компромиси и отстъпки също са тотално неприложими в Израел. Доказателство за това е онзи агресивен краен израелски националист, който уби президента Ицхак Рабин, защото бил направил прекалено големи отстъпки на палестинците. Този случай е определен като един от най-крупните провали на Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност, наричана още ШАБАК, така че допускането на грешки не е единствено европейски патент. А иначе Шин Бет е обвеяна със славата на една от най-ефективните служби в световен мащаб.
Ето ви още едно изпитание за европейците. Ако ще пристъпим към метода на безкомпромисен отговор спрямо заплахата от един жесток и неумолим враг в лицето на терористите., трябва да приемем, че ще бъде посегнато на един европейски фундамент, свободата на словото.
В ситуации с опити за терористични актове или с извършени такива, в ситуации с неутрализиране на терористи в Израел подлагат на пълен контрол информацията.
Иначе казано, там не може медия да разпространи като текст, видео или аудиозапис новина от типа на „Първо при нас кървави кадри или звуци от мястото на атентата“ и т.н
Изтичането на информация, разпространението на подробности от атентата в медии и социални мрежи, пораждането на слухове и фалшиви новини, възникването на страх и паника, всичко това е част от търсения от терористите резултат , ето защо в Израел това не се допуска и процесът се ограничава.
Много от атентатите изобщо не се случват, защото разузнавателните служби си вършат работата така, че да изпреварят терористите, а не да вървят след тях.
Разкриват ги и…
Но когато не успеят и все пак се стигне до терористичен акт, тогава се търси максимално минимизиране на щетите във всички направления.
Едно от тях е именно разпространението на информация. Новините се филтрират и минават през жестоко сито. А в Европа се леят новини и клипове в социалните мрежи, които някои новинарски сайтове с удоволствие публикуват.
В Израел цялото общество е организирано. Транспорт, медицинска помощ, логистика…всичко се задейства като добре смазана машина и се заема да решава възникналата ситуация.
Малко след престъпния акт службите отиват на терен, събират веществени доказателства, разчистват местопрестъплението и буквално след часове там вече животът си тече. За терористите обаче животът …най-вероятно е спрял.
Същевременно никой не обяснява, че не се страхува, защото няма нужда. Просто в Израел нямат време за страх и не позволяват той да завладее хората.
И накрая нека се опитаме да обобщим израелския антитерористичен модел в един реален случай, за да придобиете представа как действат там.
Терорист доближава градски автобус и се опитва да хвърли раница с експлозиви в него. Раницата се удря във вратата и пада под автобуса. Следва детонация. Взривната вълна разбива стъклата на автобуса и те се врязват в пътниците и ги нараняват.
Цивилен полицай в близост до спирката открива огън срещу атентатора. Всъщност го разстрелва. Безкомпромисно, без да му прочете правата или да му извика „Стой, ще стрелям“ Без предупредителен изстрел. Право и точно в целта, както е бил обучаван да реагира в такива случаи.
Подаден е сигнал до най-близката болница. Минути след това всички седемнадесет операционни зали в нея с пълни екипи и оборудване вече очакват идването на линейките с ранените. Всички планови операции се отменят. Пострадалите от атентата са приоритет .
Медиите са пестеливи. Социалните мрежи са под наблюдение.
След малко край автобуса идва звеното, което събира веществените доказателства. Свършва си работата, тук ми позволете да спестя подробностите по отнасянето на труповете на евентуалните жертви, ако има такива и на тялото на атентатора, и отстъпва място на следващите екипи.
Те разчистват зоната и ….ЗАПЛАХАТА Е ОТСТРАНЕНА.
Малко по-късно силата на закона се стоварва върху семейството и близкия кръг на атентатора. Мерките са прекалено репресивни за европейския вкус, но…нали не сте забравили.
Има ли заплаха за държавата Израел и нейните граждани, източникът на опасност се отстранява. С всички средства. Без милост, без компромиси.
Искате ли този модел? Готови ли сте да станете част от него?
P.S Атентатът на булевард „Ла Рамбла“ в Барселона нанесе големи поражения заради липсата на механични прегради в пешеходната зона, които да не позволят навлизане на превозно средство и заради липсата на достатъчно на брой цивилни полицейски служители в близост с необходимото оборудване, които да „сканират“ постоянно зоната и да действат радикално, т.е да неутрализират светкавично заплахата. Два пропуска и 15 жертви, плюс много ранени. Но прави ли ви впечатление, че не беше заловен нито един от атентаторите, а всички бяха убити. Не е никак европейско, но изглежда е ефективно.
автор: Красимир Калудов
Коментари
