Илинден по стар стил е. Отбелязваме годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Православната църква почита по стар стил днес – 2 август, свети пророк Илия, наречен още Гръмоделецът.

Светецът е живял по времето на израилския цар Ахав (около IX век пр.Р.Хр.). Роден е в галаадския град Тезвия и затова в Библията се нарича "Тезвитянин". 

Илия произхожда от свещеническото Аароново родословие. Името му означава "крепост на Господа". 

По това време израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл, че заради греховете му ще дойде голяма суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето, който запалил жертвеника. След това Илия отправил молитва към Господ и завалял дъжд.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Затова Свети Илия е изобразяван в иконографията с позлатена небесна колесница, теглена от четири коня.

Според народните вярвания светецът е повелител на небесните стихии, господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете.

По традиция на Илинден в чест на светеца се коли за курбан и се организират тържества. Народната традиция забранява къпането в реките и морето на Илинден, защото се смята, че свети Илия взема жертва. Денят е празник на шивачите, кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.

На 2 август в България се отбелязва годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Избухва на 2 август 1903 година, като обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

Илинденско-Преображенското въстание не постига главната си цел, то претърпява неуспех. В решителния момент въстаниците се оказват без поддръжка. Не се стига до резултатна намеса на Великите сили . Въпреки героичната борба въстаналите българи в Македония и Одринско не получават политическа автономия.

От потушаването на въстанието само в Източна Тракия има 30 000 български бежанци, които се заселват в днешната Бургаска област.