Стефан Бумов: Днес аутсорсинг компаниите правят съвременната индустриална революция

16 юни 2017

Article image

Стефан Бумов е един от основателите на Българската аутсорсинг асоциация и неин първи председател. В момента е собственик на компанията Helecloud

Г-н Бумов беше участник в Четвъртата годишна аутсорсинг конференция, която се проведе в Бургас. Ето и накратко неговото „символ верую“ за този скоростно развиваща се индустрия по света и у нас.

По време на вашето изказване в конференцията успокоихте хората, че историята се повтаря и днес виждаме реплика на събитията от епохата на индустриалната революция с всичките смайващи открития и огромни страхове на хората, че машините ще ги превърнат в обслужващ персонал. Защо мислите така?

Абсолютно е така. Аутсорсинг индустрията е новата индустрия. Офисите като тази красива сграда, в която се намираме, са новите фабрики.На практика хората в цял свят вършат такава интелектуалн дейност и това е част от живота в момета. Приликата с индустриалната революция преди 100 години се съдържа в това ,че хората и тогава не са били готови за нея като образование, като структура на бизнес процеси да приемат навлизането на машините, които са заменили ръчно извършваните дейности.

Сега е същото, но машините вече са компютрите.

Ваш колега каза, че вече не става дума за това колко ще струва тази трансформация, а става въпрос за оцеляване на бизнеси ,на икономики, на общества, на държави. Готова ли е България като държава, готово ли е обществото ни за такава дигитална революция?

Не мисля, че е готова. В цял свят обществото не е готово. Може би има държави, които са по-напреднали или са в различен стадий. Така или иначе скоростта на промяната на социалния живот чрез навлизането на все повече технологии е по-бърза от скоростта, с която отделният човек или обществото се адаптират към тази промяна. Оттам идва това напрежение.

Тази ситуация поставя ли нови изисквания пред системата на образованието. По-ценни ли ще стават образованите хора?

Образованите хора безспорно ще бъдат все по-ценени. Недостигът им в цял свят е голям и България не прави изключение. Не си мислете ,че в Англия или в САЩ не е така. Те просто мислят от повече години върху този проблем и са по-приспособени. Така или иначе нашето образование изостава драстично.За мен отговорът на този въпрос е да се промени системата в такава посока, че да може бизнесът да влезе по-близо до гимназиите и университетите и да запълни тази празнина в търсенето на определен тип специалисти с определени възможности. Но системата не може да се промени за една нощ. Промяната и трябва да бъде предизвикана от бизнеса, защото само бизнесът може да реагира достатъчно гъвкаво. Днес се търсят едни специалисти, утре са други. Една образователна система не може да се променя всяка година.

Много бизнеси в България страдат от „изтичане на мозъци“ и страдат от това ,че млади и високообразовани българи отиват да работят в чужбина. Как този процес засяга аутсорсинг индустрията? Вие успявате ли да мотивирате младите кадри да останат тук или да привлечете чужденци в България?

В София можете да видите една много сериозна промяна през последните четири пет години след навлизането на аутсорсинг компаниите. Компаниите от нашия бранш използват това, че са глобални и съумяваме да провлечем чужденци от Западна Европа да дойдат да работят в наши фирми в България. Така или иначе сме част това глобално село и дори преди малко в панела, в който  участвах, стана дума за скандинавец, който се е преместил в България и се чувства доста добре тук. Ние искаме това обаче да излезе извън София и да стигне до големите градове като Пловдив, Бургас, Варна. Този процес искаме да е по-достъпен.

Налага ли ви се по-често или вече е по-рядко да обяснявате какво е аутсорсинг индустрия?

Започна да се формира една по-ясна представа в обществото ни какви са възможностите. Безспорно, объркването идва от това, че става въпрос за цяла индустрия и тя няма едно лице. В нея работят много различни процеси. Хората в нея обслужват различни технически процеси, работят за телекоми, банки или в сферата на финансовите операции. Аутсорсингът има много лица. Това обърква. По отношение на разбирането, че индустрията дава добри перспективи за младите хора, т.е в тази индустрия  влиза ноу-хау от цял свят, вече има в някаква степен разбиране в България. Разбира се това се наблюдава в София, но в големите хора като Бургас има потенциал и бъдеще. Смятам, че добрите новини за Пловдив,Варна и Бургас  тепърва предстоят.

Доволен ли сте, че сте тук в България, а не някъде по света?

Доволен съм. Аз съм от това поколение, което …половината ми приятели напуснаха държавата. Аз реших да остана и не съжалявам. Обичам България и не се срамувам от това, че съм българин по целия свят. Пътувам навсякъде, работя различни неща.  Голяма част от партньорите ми са чужденци и искам да кажа, че ние българите по нищо не им отстъпваме на хората от другите държави. Имаме само по-ниско самочувствие, което смятам, че с времето ще преодолеем. То ще дойде от това ,че все повече българи живеят, работят или се обучават по света.

Бихте ли посъветвал тогава българските ученици и студенти да учат още по-усилено?

Ще се върна 40 години назад. Тогава чувах една поговорка „Който се учи, той ще сполучи“. Без образование няма бъдеще и то започва от това човек да владее два три чужди езика, за да бъде интегрирана част от света , а оттам насетне да надгражда със съответната професионална квалификация или професия.

Много хора се страхуват от това ,че българите напускат страната. Ако се върнем 130 години назад, ще видим, че се е случило същото на практика. Тогава България не е имала нито образователна система, нито икономика, а обществото е било изостанало спрямо други европейски държави. Шансът, който се е дал на държавата тогава, е била възможността българите да започнат да учат във Франция, в Германия, в Англия. Тези хора всъщност са били в основата на „златните“ години на българската икономика в края на XIX и началото на XX век. Това нещо трябва да го направим сега без да откриваме топлата вода. Това се е случвало вече. 

Просто трябва да намерим начин да създадем достатъчно добра среда, че част от българите, които живеят и работят по света, наистина да се върнат, да направят нещо за своята държава.

автор: Красимир Калудов