Няма да кажа името и. Няма да кажа кога и къде говорих с нея. Тя поиска така и аз и обещах. Но ще наруша за момент обещанието си, защото...
Защото чух арогантния коментар на един роден политически лидер, който сподели, че вероятно си е правил майтапчийски снимки в концлагера Бухенвалд. Тогава се сетих отново за нещо, което ми разказа една концлагеристка. Говореше с равен глас и безизразно лице, зад които криеше обидата си и огорчението си.
Сподели ми, че през годините много българи са и казвали, че си измисля, че преувеличава и че направо лъже за преживяванията си в Аушвиц. Затова тя не желаеше да говори и да разказва за тази част от живота си. Аз настоявах, умолявах я, а тя ми отвръщаше, че няма смисъл. Въпреки всичко ми откри малка част от своите спомени. Не разреши обаче да публикувам тази изповед. Ще си позволя да напиша само нещо мъничко.
Тя ми каза, че се уплашила наистина до смърт, когато в една ледена зимна сутрин ги водели към плаца на лагера. Тогава видяла нещо чудовищно.
Да, тя била свикнала със смъртта. Всеки ден комините от крематориума бълвали вълма черен дим и тя знаела от какво е този дим. Тя била свикнала с мисълта ,че е на място, където смъртта се е просмукала в живота и че обратното броене за всички е към своя край. Била част от ходещите номерирани сенки в раирани дрехи.
Разказа ми със своя равен и глух глас, че видяла ред мъртви тела, ред дъски върху тях, ред мъртви тела, ред дъски, ред мъртви тела, ред дъски и редове, редове, редове от този ужас. Нещо като малък ад.
И немците запалили купчината с човешки останки, защото нямало място в крематориума, за да ги изгорят там.
"Телата мърдаха, защото от пламъците се размразяваха. виждах как мърдаха ръце, крака, клюмаха глави. Беше страшно"
Когато жената ми разказа тези неща, беше на 92 години. В края на живота си тя беше изгубила вярата си в добрината на хората, в тяхната съпричастност, в тяхното смирение.
И тази загуба беше породена не толкова заради зверствата на нацистите, а заради подигравките на хората, които са отказвали да приемат за вярно, че нацистите са извършвали такива зверства.
Дано ми прости, че наруших обещанието си и разкрих част от спомените и. А така ми се искаше разказите и да видят бял свят, за да могат кретени, облечени във власт да се запознаят с тях и да затворят устите си, от които излизат чудовищни обиди към паметта на концлагеристите, превърнати в сенки или в черен дим.
Прости им Господи. Те не знаят какво правят. Те са идиоти...с извинение към болните с такава диагноза.
автор: Красимир Калудов
