Нашият събеседник може да има самочувствието на човек, който през 90-години на миналия век направи истинска революция в българския футбол, резултат на която беше „Нефтохимик”, отбор определен като явление. И днес много от постулатите на Христо Порточанов са валидни, но все още малко футболни ръководители успяват да ги приложат практически. Не само затова мнението му за случващото се в този спорт е повече от интересно.
Господин Порточанов, смятате ли, че това огромно разстояние между българските клубове и българският национален отбор от една страна и водещите футболни сили в Европа ще започне да се скъсява?
Изоставането не е започнало да се чувства осезателно. Ние тепърва попадаме в рецесия...
Говорим за футбол, не за икономика...
Разбира се, че за футбола...,ако искате можем да говорим за икономика, но друг ден. По отношение на футбола не сме в депресия, но сме в рецесия. Да започнем от най-елементарното ниво за един масов спорт, не само футбол. Необходимо е да има добра основа, т.е добра база. Едно семейство е стабилно, когато има собствен дом. Нито един спорт, в това число и футболът, нямат собствена база. С много малки изключения – това, което направихме с „Нефтохимик”. Това, което направиха Разград е една хубава база на добро ниво. Разбира се и в Ловеч..., там Гриша Ганчев не само направи хубави неща, но и пордължава. В „Славия” разполагат с хубави терени, но стадиона не са го пипали. Все пак чух, че ще поставят модерно осветление. И това е. Пак говорим за най-важното – няма база. От там нататък няма детско-юношеска школа. И не на последно място, една от големите загуби, бих казал за футбола е, че няма спортни училища. В момента , ако не се лъжа, са общо девет в страната, но нямат паралелки по футбол. Спомнете си, че ние в „Нефтохимик” си имахме наша паралелка в спортното училище в Бургас. Изобщо тогава наложихме един сериозен модел и като управление и като резултати.
При това положение според Вас изоставането ще бъде ли обратимо?
Иска ми се по-бързо да компенсираме разликата между нашия футбол и този в развитите европейски страни. Ние изоставаме даже и от страните от Централна и Източна Европа, но вече тук става въпрос и за икономика. Ние нямаме такава. България последна влезе в кризата и последна ще излезе. Многократно съм казвал и сред приятели и сред политици и въобще сред бизнесмени, че ние влязохме през 2008 год. в кризата и ще излезем през 2018 год. До тогава общо взето нищо добро не се случва за България, който и да управлява. Когато държавата започне да стъпва на краката си, тогава ще има и спорт що-годе, ще се нормализира спортът.
А не е ли по-евтино тогава да се заложи на децата, на младите, отколкото на скъпоплатени професионални футболисти чужденци, които идват и много бързо си заминават при свършване на парите?
Там, където залагат на младите, ще успеят. Ловеч и „Славия” имат добри спортни школи, мисля, че и „Левски” имат. Но „Левски” по традиция винаги искат да стават първи, да участват в „Шампионска лига” и за това никога или почти никога не дават път на тяхното младо поколение. И пак ще се върна при нас какво беше. Ние играехме със 7-8 човека основни футболисти, рожби на школата. Там е пътят, там е истината. Естествено, че много по-евтино ще излиза, когато собствените юноши играят в първия отбор. Например „Барселона”, „Ла Масия” какво ражда? Ражда чудеса – осем човека винаги в основния състав.
Вие бихте ли посъветвал на базата на своя опит бизнесмени, които биха искали да направят инвестиции във футбола, да заложат на школите?
Струва си. Човек, който тръгва да се занимава с футбол, да бъде собственик на клуб или президент на клуб, задължително трябва да направи собствена школа, т.е. да отдели средства и внимание на школата, в това число на материалната база. Ако това не го прави и търси временен резултат, ше стане като в старите центрове като Шумен, Ямбол, Петрич, Русе, Плевен, Търново. До скоро ги нямаше никакви, Видин също. Без собствена школа е невъзможно да се прави каквото и да било. Няма как да се случи просто. Наемният работник е наемен работник, той е за определен срок от време. Доказателството е онова, което се случи в „Черноморец”. Там наемните работници се разбягаха като пилци, сега разбирам, че и други бягат. Този „Черноморец”, който аз правих, той не е на тези хора, които са там. Тези хора, които са там, точно те ликвидираха „Нефтохимик” и сигурно ще ликвидират и „Черноморец”. Скоро им казах: „Момчета, по трибуните никога няма да има хора, повече от роднините ви и длъжностните лица няма да отидат. Защото вие сте хората, които развалиха футбола в Бургас.” Трудни времена и ние си ги правим още по-трудни. Но малко останаха бизнесмените, които искат да инвестират във футбола.
Само че вече идват чужди капитали, например руската „Външнотърговска банка” влезе в „Левски”. Може ли това да е спасението?
Да не бъдем наивни. Смятате ли, че Външнотърговска руска банка ще участва в „Левски” под каквато и да било форма. Информацията която имам, е, че Външнотърговска банка на Русия ще бъде само пощенската кутия. Казват, че там участват хората, които участваха в приватизацията на „Булгартабак”. Така се говори. Най-вероятно ще стане факт пролетта, когато „Левски” си смени собствеността. Става въпрос за пари в крайна сметка. Срещу една сума от 50 милиона със собствеността ще се раздели онзи, който притежава „Левски”.
Господин Порточанов, смятате ли, че още една от причините за изоставането на българския футбол, говорим на клубно ниво, са така наречените уговорени мачове и букмейкърски манипулации?
Признавам си, че през последните 2-3 години ограничих контактите си със средите на футбола като цяло, в това число и международните контакти. Няма с кого да контактуваш в България на тази тема. С кой да говоря за футбол в България? Много малко са хората, с които мога да говоря сериозно по тази тема. В Бургас е изключено, просто не виждам такъв човек, на когото да му е ясна материята. Още преди години се прокраднаха едни такива съмнения, че при нас стават нередни неща, в това число и в националния отбор. Един мой бивш служител казваше: „Ти не искаш да повярваш, че така се издържат клубове, така се правят пари”. Това също е много уродливо явление и това пречи, естествено, че пречи. Всеки зрител като знае или предполага, че дадената среща е продадена или е планирана как да завърши, ами няма да отиде на мача. Защо да си даде единия или двата лева, когато знае, че отива на един цирк. Аз също не ходя на мачове. Ходя от време на време на Поморие и на Несебър.
Въпреки мрачната картина, която описвате все пак има и светъл лъч, споменахте сам за „Лудогорец” Разград – там започват от първото ниво, от основата. Също така вашият приятел Христо Стоичков се завърна и си залага името, авторитета и се захваща с проекта „Литекс”. Как бихте коментирал това връщане на Стоичков?
С Ицо се чухме по Коледа, от тогава не сме се чували. Казах му, че навярно не си дава сметка къде отива. Действително му желая да успее и да се справи с проблемите в Ловеч, да направи нещо сериознотам . За „Литекс” винаги има едно „но”. Това, че има добра база, това, че има нормално, безпроблемно финансиране не значи, че там няма проблеми. Там има много проблеми. Ако Ицо успее да бъде Ицо, т.е той да казва, той да определя правилата на играта, мисля, че може и да успее. Любо не успя. Там нито един треньор до сега не е успял да казва какво ще се случва. Ако той успее, в Ловеч ще има резултати, но аз казвам „но”, има едно „но”. Лошото е това, че в Бургас приключваме, аз мисля, че приключваме за съжаление с футбола, което е най-лошото.
Въпреки, че Вашия приятел Херо прави чудеса.
Да, с това, което в момента имат, наистина правят чудеса. Това, което имат като наличност и като финансов потенциал. Варна имат един стабилен клуб, стабилна икономическа групировка зад себе си. В Търново почти няма нищо. „Ботев” сега „Корпоративна търговска банка”, държавата навлезе в „Берое” чрез „Марица изток”. Ако на повече места става такива неща, ако Бойко Борисов успее това да направи...но той сам не може да го направи, трябва да има подкрепа, защото в един момент ще му скочат и парламент и опозиция, та, ако повече държавни пари влизат в спорта,, в частност и във футбола тогава по-бързо ще излезем от дупката, в която се намираме.
Споменахте, че не говорите за футбол, вече сте ограничил до минимум контактите си в България. Приключена страница ли е българският футбол за Вас? Ако има нов атрактивен „проект” и Ви предложат да Ви привлекат като консултант, ще се съгласите ли, ако става въпрос за нещо модерно, европейско да се направи.
Започваме отговора от края на изречението – модерно, европейско трудно би могло да стане на този етап в България. Модерно и европейско направихме ние преди повече от 15 години в Бургас – стадионът „Нефтохимик” и отборът "Нефтохимик” бяха модерно европейско ниво. Аз бях единствения президент на клуб, който беше канен винаги на мероприятия от тогавашния президент на „Челси”... мисля, че беше Бейзли, ако не греша, точно той продаде клуба на Абрамович. На всички икономически форуми за развитието на футбола. Само аз бях единственият от България, който беше канен всяка година, единствено „Нефтохимик” намери място в „Пари мач” като футбол, като база, въобще като модел как се прави един футболен клуб в България. Трудно би могло да се случи и някой да ме развълнува чак толкова много, за да започна да водя някакъв разговор на тема футбол в България.
А предполагам, че не става въпрос само за пари или за много много пари, а става въпрос за организация.
Не, не говорим за пари. Парите са нещо, което те прави стабилен в днешно време, не говоря само за футбола. Има много други неща и човешки фактори, които могат да те накарат да се замислиш „за” или „против”. За това казах преди малко за пребиваването на Ицо в Ловеч. Не се е случило и скоро не виждам как ще се случи. Бих могъл да мисля като цяло за участие в ръководството на българския футбол един ден, на този етап обаче и за това не мисля.
Вие все по-често критикувате представителите на „Златното поколение”. В последните години не им спестявате критиките си. След тях какво да чакаме?
След тях, потоп. Аз ги критикувам и съм ги критикувал и когато сме били заедно. Боби не съм го чувствал кой знае колко близък, но Наско, Данчо, с Ицо сме и сега близки. Емо е по-друг тип човек, но за мен е честен човек. Боби е човек на купона и това показва. Футболния съюз го управлява като някакъв купон, нещо за щракане с пръсти. Показа, че не трябва да стои там. Не може да се управлява така една спортна федерация. Боби това и прави, прави си каквото иска. Мишел Платини си пое ангажимента и го изпълни, затова страните от Източна Европа го направиха президент. Той каза: „Ще реформирам „Шампионска лига” и ще вкарам повече хора от Източна Европа в изпълкома”. Т.е. ще има хора. И го направи това, укрепи се. Следващият ход, който Платини ще иска да направи, е да стане президент на ФИФА, пак без страните от Източна Европа няма как да стане. Така че Боби ако иска, сигурно му харесва да е член на Изпълнителния комитет на УЕФА, да си стои там и да освободи българския футбол от присъствието си. Много добър футболист, много добър вратар, но слаб ръководител. Доказано слаб ръководител и това не е само мое мнение.
Какво бихте казал на младите български футболисти, които сега започват кариарата си и им предстои да влязат в мъжките отбори.
Значи футболът е част от спорта и един млад човек, за да спортува, трябва да има глава на раменете си, за да разсъждава. За съжаление мнозина от тях не разсъждават по най-добрия начин. Те се вълнуват от бързо забогатяване, от славата, от плеймейтките, от манекенките и мислят, че с това започва и свършва света. Ако проявяват здрав разум и действително обичат спорта, в частност говорим за футбола и спазват правилата на спорта, т.е. за да станеш добър спортист трябва да станеш и добър гражданин, да забравиш личните удоволствия или да ги ограничиш в максимална степен, тогава ще успееш.
Коментари
Господин Порточанов, смятате ли, че това огромно разстояние между българските клубове и българският национален отбор от една страна и водещите футболни сили в Европа ще започне да се скъсява?
Изоставането не е започнало да се чувства осезателно. Ние тепърва попадаме в рецесия...
Говорим за футбол, не за икономика...
Разбира се, че за футбола...,ако искате можем да говорим за икономика, но друг ден. По отношение на футбола не сме в депресия, но сме в рецесия. Да започнем от най-елементарното ниво за един масов спорт, не само футбол. Необходимо е да има добра основа, т.е добра база. Едно семейство е стабилно, когато има собствен дом. Нито един спорт, в това число и футболът, нямат собствена база. С много малки изключения – това, което направихме с „Нефтохимик”. Това, което направиха Разград е една хубава база на добро ниво. Разбира се и в Ловеч..., там Гриша Ганчев не само направи хубави неща, но и пордължава. В „Славия” разполагат с хубави терени, но стадиона не са го пипали. Все пак чух, че ще поставят модерно осветление. И това е. Пак говорим за най-важното – няма база. От там нататък няма детско-юношеска школа. И не на последно място, една от големите загуби, бих казал за футбола е, че няма спортни училища. В момента , ако не се лъжа, са общо девет в страната, но нямат паралелки по футбол. Спомнете си, че ние в „Нефтохимик” си имахме наша паралелка в спортното училище в Бургас. Изобщо тогава наложихме един сериозен модел и като управление и като резултати.
При това положение според Вас изоставането ще бъде ли обратимо?
Иска ми се по-бързо да компенсираме разликата между нашия футбол и този в развитите европейски страни. Ние изоставаме даже и от страните от Централна и Източна Европа, но вече тук става въпрос и за икономика. Ние нямаме такава. България последна влезе в кризата и последна ще излезе. Многократно съм казвал и сред приятели и сред политици и въобще сред бизнесмени, че ние влязохме през 2008 год. в кризата и ще излезем през 2018 год. До тогава общо взето нищо добро не се случва за България, който и да управлява. Когато държавата започне да стъпва на краката си, тогава ще има и спорт що-годе, ще се нормализира спортът.
А не е ли по-евтино тогава да се заложи на децата, на младите, отколкото на скъпоплатени професионални футболисти чужденци, които идват и много бързо си заминават при свършване на парите?
Там, където залагат на младите, ще успеят. Ловеч и „Славия” имат добри спортни школи, мисля, че и „Левски” имат. Но „Левски” по традиция винаги искат да стават първи, да участват в „Шампионска лига” и за това никога или почти никога не дават път на тяхното младо поколение. И пак ще се върна при нас какво беше. Ние играехме със 7-8 човека основни футболисти, рожби на школата. Там е пътят, там е истината. Естествено, че много по-евтино ще излиза, когато собствените юноши играят в първия отбор. Например „Барселона”, „Ла Масия” какво ражда? Ражда чудеса – осем човека винаги в основния състав.
Вие бихте ли посъветвал на базата на своя опит бизнесмени, които биха искали да направят инвестиции във футбола, да заложат на школите?
Струва си. Човек, който тръгва да се занимава с футбол, да бъде собственик на клуб или президент на клуб, задължително трябва да направи собствена школа, т.е. да отдели средства и внимание на школата, в това число на материалната база. Ако това не го прави и търси временен резултат, ше стане като в старите центрове като Шумен, Ямбол, Петрич, Русе, Плевен, Търново. До скоро ги нямаше никакви, Видин също. Без собствена школа е невъзможно да се прави каквото и да било. Няма как да се случи просто. Наемният работник е наемен работник, той е за определен срок от време. Доказателството е онова, което се случи в „Черноморец”. Там наемните работници се разбягаха като пилци, сега разбирам, че и други бягат. Този „Черноморец”, който аз правих, той не е на тези хора, които са там. Тези хора, които са там, точно те ликвидираха „Нефтохимик” и сигурно ще ликвидират и „Черноморец”. Скоро им казах: „Момчета, по трибуните никога няма да има хора, повече от роднините ви и длъжностните лица няма да отидат. Защото вие сте хората, които развалиха футбола в Бургас.” Трудни времена и ние си ги правим още по-трудни. Но малко останаха бизнесмените, които искат да инвестират във футбола.
Само че вече идват чужди капитали, например руската „Външнотърговска банка” влезе в „Левски”. Може ли това да е спасението?
Да не бъдем наивни. Смятате ли, че Външнотърговска руска банка ще участва в „Левски” под каквато и да било форма. Информацията която имам, е, че Външнотърговска банка на Русия ще бъде само пощенската кутия. Казват, че там участват хората, които участваха в приватизацията на „Булгартабак”. Така се говори. Най-вероятно ще стане факт пролетта, когато „Левски” си смени собствеността. Става въпрос за пари в крайна сметка. Срещу една сума от 50 милиона със собствеността ще се раздели онзи, който притежава „Левски”.
Господин Порточанов, смятате ли, че още една от причините за изоставането на българския футбол, говорим на клубно ниво, са така наречените уговорени мачове и букмейкърски манипулации?
Признавам си, че през последните 2-3 години ограничих контактите си със средите на футбола като цяло, в това число и международните контакти. Няма с кого да контактуваш в България на тази тема. С кой да говоря за футбол в България? Много малко са хората, с които мога да говоря сериозно по тази тема. В Бургас е изключено, просто не виждам такъв човек, на когото да му е ясна материята. Още преди години се прокраднаха едни такива съмнения, че при нас стават нередни неща, в това число и в националния отбор. Един мой бивш служител казваше: „Ти не искаш да повярваш, че така се издържат клубове, така се правят пари”. Това също е много уродливо явление и това пречи, естествено, че пречи. Всеки зрител като знае или предполага, че дадената среща е продадена или е планирана как да завърши, ами няма да отиде на мача. Защо да си даде единия или двата лева, когато знае, че отива на един цирк. Аз също не ходя на мачове. Ходя от време на време на Поморие и на Несебър.
Въпреки мрачната картина, която описвате все пак има и светъл лъч, споменахте сам за „Лудогорец” Разград – там започват от първото ниво, от основата. Също така вашият приятел Христо Стоичков се завърна и си залага името, авторитета и се захваща с проекта „Литекс”. Как бихте коментирал това връщане на Стоичков?
С Ицо се чухме по Коледа, от тогава не сме се чували. Казах му, че навярно не си дава сметка къде отива. Действително му желая да успее и да се справи с проблемите в Ловеч, да направи нещо сериознотам . За „Литекс” винаги има едно „но”. Това, че има добра база, това, че има нормално, безпроблемно финансиране не значи, че там няма проблеми. Там има много проблеми. Ако Ицо успее да бъде Ицо, т.е той да казва, той да определя правилата на играта, мисля, че може и да успее. Любо не успя. Там нито един треньор до сега не е успял да казва какво ще се случва. Ако той успее, в Ловеч ще има резултати, но аз казвам „но”, има едно „но”. Лошото е това, че в Бургас приключваме, аз мисля, че приключваме за съжаление с футбола, което е най-лошото.
Въпреки, че Вашия приятел Херо прави чудеса.
Да, с това, което в момента имат, наистина правят чудеса. Това, което имат като наличност и като финансов потенциал. Варна имат един стабилен клуб, стабилна икономическа групировка зад себе си. В Търново почти няма нищо. „Ботев” сега „Корпоративна търговска банка”, държавата навлезе в „Берое” чрез „Марица изток”. Ако на повече места става такива неща, ако Бойко Борисов успее това да направи...но той сам не може да го направи, трябва да има подкрепа, защото в един момент ще му скочат и парламент и опозиция, та, ако повече държавни пари влизат в спорта,, в частност и във футбола тогава по-бързо ще излезем от дупката, в която се намираме.
Споменахте, че не говорите за футбол, вече сте ограничил до минимум контактите си в България. Приключена страница ли е българският футбол за Вас? Ако има нов атрактивен „проект” и Ви предложат да Ви привлекат като консултант, ще се съгласите ли, ако става въпрос за нещо модерно, европейско да се направи.
Започваме отговора от края на изречението – модерно, европейско трудно би могло да стане на този етап в България. Модерно и европейско направихме ние преди повече от 15 години в Бургас – стадионът „Нефтохимик” и отборът "Нефтохимик” бяха модерно европейско ниво. Аз бях единствения президент на клуб, който беше канен винаги на мероприятия от тогавашния президент на „Челси”... мисля, че беше Бейзли, ако не греша, точно той продаде клуба на Абрамович. На всички икономически форуми за развитието на футбола. Само аз бях единственият от България, който беше канен всяка година, единствено „Нефтохимик” намери място в „Пари мач” като футбол, като база, въобще като модел как се прави един футболен клуб в България. Трудно би могло да се случи и някой да ме развълнува чак толкова много, за да започна да водя някакъв разговор на тема футбол в България.
А предполагам, че не става въпрос само за пари или за много много пари, а става въпрос за организация.
Не, не говорим за пари. Парите са нещо, което те прави стабилен в днешно време, не говоря само за футбола. Има много други неща и човешки фактори, които могат да те накарат да се замислиш „за” или „против”. За това казах преди малко за пребиваването на Ицо в Ловеч. Не се е случило и скоро не виждам как ще се случи. Бих могъл да мисля като цяло за участие в ръководството на българския футбол един ден, на този етап обаче и за това не мисля.
Вие все по-често критикувате представителите на „Златното поколение”. В последните години не им спестявате критиките си. След тях какво да чакаме?
След тях, потоп. Аз ги критикувам и съм ги критикувал и когато сме били заедно. Боби не съм го чувствал кой знае колко близък, но Наско, Данчо, с Ицо сме и сега близки. Емо е по-друг тип човек, но за мен е честен човек. Боби е човек на купона и това показва. Футболния съюз го управлява като някакъв купон, нещо за щракане с пръсти. Показа, че не трябва да стои там. Не може да се управлява така една спортна федерация. Боби това и прави, прави си каквото иска. Мишел Платини си пое ангажимента и го изпълни, затова страните от Източна Европа го направиха президент. Той каза: „Ще реформирам „Шампионска лига” и ще вкарам повече хора от Източна Европа в изпълкома”. Т.е. ще има хора. И го направи това, укрепи се. Следващият ход, който Платини ще иска да направи, е да стане президент на ФИФА, пак без страните от Източна Европа няма как да стане. Така че Боби ако иска, сигурно му харесва да е член на Изпълнителния комитет на УЕФА, да си стои там и да освободи българския футбол от присъствието си. Много добър футболист, много добър вратар, но слаб ръководител. Доказано слаб ръководител и това не е само мое мнение.
Какво бихте казал на младите български футболисти, които сега започват кариарата си и им предстои да влязат в мъжките отбори.
Значи футболът е част от спорта и един млад човек, за да спортува, трябва да има глава на раменете си, за да разсъждава. За съжаление мнозина от тях не разсъждават по най-добрия начин. Те се вълнуват от бързо забогатяване, от славата, от плеймейтките, от манекенките и мислят, че с това започва и свършва света. Ако проявяват здрав разум и действително обичат спорта, в частност говорим за футбола и спазват правилата на спорта, т.е. за да станеш добър спортист трябва да станеш и добър гражданин, да забравиш личните удоволствия или да ги ограничиш в максимална степен, тогава ще успееш.
.jpeg)
