Бургаският театър очаква отново пълни зали през годината

08 ян. 2012

Article image
С какви очаквания  влезе в новата 2012 год. бургаския театър, какви са надеждите на ръководството и на актьорите, ще може ли добрата игра на сцената и богатия театрален афиш да привлекат повече зрители...това бяха част от въпросите, с които потърсихме директора на драматичен театър „Адриана Будевска” Борислав Чакринов. Ето и отговорите на известния в цялата страна театрал.
Какви са очакванията Ви за 2012 год. Вече освен добри актьори имате и много добра материална база?
Дай Боже да продължи да има публика, кризата да не ни се отрази. За сега мога да кажа, че публиката пълни залите ни. Надявам се това да продължи, защото в новата ситуация това е най-важното. Зрителите са онова, заради което работим.

Това ли е най-голямата награда за Вас и за колегите ви, не само в Бургас - пълните зали?
Да, това е смисълът на нашата работа. Ние работим за хората. Дай Боже да внасяме малко празник в трудния им живот.

Когато поглеждате към залата, виждате ли млади хора? Ако виждате такива, това обнадеждава ли Ви?
Да. Първо миналата година ние реализирахме една програма „Бургас гледа театър”, в която общината помагаше, така че през нашия театър през миналия сезон минаха почти всички ученици на Бургас, пълно е и с млади хора. Да, това е специална част от онова, което се опитваме да направим. Сега с откриването и на новата камерна зала ще ни се даде възможност да правим и такива представления, които не са насочени само към популярния вкус, а по-скоро към млада публика. Ето, сега започва реализацията на един спектакъл, който се казва „Норвегия днес” по текст на Игор Баурезима, правят го студенти. Изобщо предстои ни едно сътрудничество с ВИТИЗ, за да реализираме няколко постановки с млади хора за млади хора. Надявам се това да даде резултат.

Понякога се чуват еретични мисли, че може би в един идеален свят театрите биха успявали да се самоиздържат. Как е с вашите колеги в други държави, с които можете да се сравните? Те заставени ли са по същия начин да търсят помощ, да се молят за помощ?
Вижте никъде не е лесно на театралите. Няма театър, който да се самоиздържа, поне в Европа, т.е. частни театри при нивото на заплащането в България. Не че не е възможно, но това крайно ограничава възможностите за постановки, тогава не може да правиш Шекспир, не може да правиш Чехов. Не че не е възможно като проект и не че не съществуват частни театри и в нашето съсловие, но не това е решаващото за развитието на театъра. Главното, решаващото би трябвало да бъде целенасочена културна политика и подкрепа на театъра. Театърът е онова, което ни дава възможност да мислим, че живеем нормално. Ако в голяма част от бившите окръжни градове престане да има театри, това ще ги превърне в села, те ще престанат да бъдат градове. Смятам, че е много важно за всеки регион градът да обича, да иска театъра си. За театъра също е важно да спечели обществения авторитет. Това е двустранна дейност и се надявам, че тя в годините ще става все по-сериозна.

Смятате ли, че бургаската публика, а и не само бургаската има свои любими спектакли,  нещо като класики, които искат да се поставят отново на сцената? Смятам наистина, че бургаската публика е уникална, всички колеги, които минават през Бургас, го твърдят. Това е една от причините и аз да съм тука. Да, толкова години, твърдя го, че Бургас има уникална театрална публика, която разбира, която е съпричастна, отзивчива, тя обича своя театър и това ни дава възможност да продължаваме да работим.

А за тези спектакли, за които Ви питах, условно наречени класики, има ли такива които бургазлии и не само те обичат и искат да бъдат поставяни?
Аз не смятам, че има някаква жанрова определеност в това отношение – всички харесват добрия спектакъл. Когато има добро представление, добър текст с добри актьори, поставено от добри режисьори, хората го харесват и идват в залата.

Вашето пожелание към бургаските театрали и хората, които обичат театъра.
Към колегите си разбира се да преживеем вече една по-спокойна година, защото беше трудно в година на реформа и на реконструкция едновременно, този беше много тежък сезон за нас. Надявам се през следващия сезон да отбележим 100-годишнината на Бургаския театър, която е тази година 2012 год., достойно с вдигнати чела, да съберем всички колеги, които са минали през Бургаския театър, а те са цяла плеяда известни български театрали, и в началото на септември, когато ще бъде 14-тото издание на „Международния театрален фестивал на брега”, да отбележим сериозно в обновената си сграда тази 100-годишнина на театъра.

По-добре ли се чувствате в ремонтираната сграда? По-добре ли се работи?
Разбира се, че е по-добре. Унизително беше, че години наред работихме в тези условия. Ние сме свикнали и на студ и на всичко, но не беше нормално за зрителите да стоят в неотоплена зала. Четиридесет и няколко години не беше правена реконструкция на сградата. Не смятам, че условията отговаряха на нивото и авторитета на бургаския театър. Разбира се, че се чувствам удовлетворен в някакъв смисъл, четиринадесет години тичам след този проект, за тази реконструкция. Надявам се, че и за зрителите ще бъде по-добре и по-комфортно и ще могат спокойно да се наслаждават на бъдещите ни представления.  

Няма ли да поискате и съседната сграда на Районния съд? Имаше такива идеи доста години.
 
Продължавам тези идеи да ги споделям, отново говорихме, защото веднага се вижда състоянието на сградата, проведе се някакъв разговор на тая тема, ще видим. Не съм аз човекът, който трябва да я поиска, това трябва да стане през общината. В това отношение имам, слава Богу, в лицето на кмета Димитър Николов съмишленик, надявам се, че във времето ще се реализира и действително тези две сгради могат да се превърнат в един сериозен културен център на Бургас. Сметам, че това е прекрасно място за градска галерия, каквато градът няма, за клуб на културните дейци, за отдел за култура на Бургаската библиотека. Тази сграда може да се напълни с много нови функции и действително да се осмисли цялото пространство като един културен център на Бургас.