Той се отбелязва в предпоследната събота преди Великден. Празникът е свързан с едно от най-големите чудеса, извършвани от Иисус Христос на земята – възкресението на Лазар. Мъжът бил върнат към живота на четвъртия ден след погребението му като благодарност за гостоприемство, което проявил.
Според Светото писание Лазар живял още 30 години, като спазвал строг пост и въздържание. Той бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Възкресението на Лазар обаче засилило недоволството към Божия син и гоненията срещу него станали още по-сериозни.
В българския обреден календар Лазаровден се свързва с различни обичаи, сред които са лазаруването и поминалните обреди. По традиция в лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят за този ден още от началото на Великите пости.
Навремето лазарките са се разделяли по възраст, като са образували отделни групи със строго определена структура. Всяка чета си е имала водачка, пеячки, шеталици, а една от тях е носела кошница с яйца. Момичетата са обикаляли домовете в събота от обяд и неделя до обяд. Те са били желани гости, тъй като са изпълнявали песни за всеки член от домакинството и са отправяли пожелания за здраве и берекет. В знак на благодарност стопаните ги дарявали с яйца, питка и паричка.
Преди да си тръгнат, момичетата играели несключено лазарско хоро. В неделя по-големите лазарки обикаляли кръчмите и дюкяните. Те пеели на събраните там посетители. По традиция след обиколката лазарките се събирали в дома на водачката на групата, за да поделят събраните дарове.
