Кулинарен детектив провери „Инканто”

05 ян. 2012

Article image

Време – събота вечер Място – италиански ресторант „Инканто” Бургас

21.12 часа  - Неусетно и незабележимо прониквам в наблюдавания периметър. Мъжете от масите се вторачват в дамата, която придружавам. Жените се фокусират в асиметричното и палто. Чудесно, никой не вижда  мен. Заемаме маса на първия етаж. За непушачи. Зоната за пушачите е разположена на втория етаж.

21.13 часа – Само след минута пред нас изниква усмихната сервитьорка. От прикрепения бадж върху униформата и разбираме как се казва. Хубаво име на хубаво момиче.  Посреща ни с „Добър вечер”. Връчва ни менюто. Запалва с грациозен жест свещта върху масата. Оттегля се с усмивка. Дано не се е присмивала на прическата ми или рошавите ми вежди.

21.17 часа – Поглеждам към сервитьорката. С изненада установявам, че и тя гледа към нашата маса. Момичето се приближава отново до нас. Внимателно изслушва поръчката ни, която се свежда до „Лазаня с пилешко месо”, „Лингуини с морски дарове” и бяло вино...какво обаче да бъде. Виненият лист всъщност се оказва похвално внушителен. Географията на предложенията в него е впечатляваща. Молим за помощ. Момичето, което ни обслужва, ни  препоръчва бутилка италианско бяло вино. „Фраскати”. Добре. Нека бъде това. Цената му е около 20 лв.

21.23 часа – Сервитьорката с изтънчен жест отлива вино в двете чаши и слага бутилката върху масата. Отправя ни усмивка и се отдалечава. Хм. Това е чудесно, но по филмите първо наливат на мъжа, той съответно провежда един кратък водопой, пардон винопой , примлясква и кимва одобрително с глава или се мръщи.Освен това не само по филмите, но и в повечето ресторанти по света имат традициите да поставят виното в съд с лед, наречен с обобщаващото „шампаниера”. Този ритуал не е изискване на някой предвзет сноб, а възможност виното да поддържа препоръчителната според енолозите  температура между 8-10 градуса. В „Инканто” това не се случи. Но да не издребняваме. Извън тези нарушения на ресторантския протокол момичето се справи чудесно. А и в края на краищата и без „шампаниера” ще съмне.[ Казваме си наздраве. Виното в чашите е прекрасно. Леко, ароматно и много приятно на вкус. „Фраскати”. Ще го запомня.

 21.25 часа –Очакваме поръчката. Това ми дава възможност да се огледам. Осветлението е приглушено. Интериорът е решен в оригинално съчетание между варосани тухлени зидове, боядисани в бяло,  полирани четвъртити маси от дърво и изящни метални орнаменти, които свързват първия и втория етаж и същевременно играят роля на парапети за стълбите. Металната плетеница съдържа много цветя, които изпъкват на светлия фон на стените. Прозорците са гарнирани с бели щори от плътна тъкан. Въздуховодите на климатичната инсталация са открити и белите им тръби се вписват ненатрапчиво със своето „ърбън” излъчване в интериора. Бъдете сигурни. Толкова лъскав италиански ресторант трудно ще откриете в Италия. Там просто залагат на друго. В „Инканто” музиката е приглушена, температурата в помещенията е така подбрана, че дамите могат да посетят ресторанта в по-оскъдно облекло, а господата да оставят саката и пуловерите на закачалките до вратата. Чисто е и ухае на хубаво, но ароматите от ястията не пречат да доловите и на какво ухае жената до вас или на съседната маса.

21.32 часа – докато изпълнявам задълженията си на кулинарен детектив и „сканирам” обстановката, бутам вилицата си. Приборът оглушително пада върху пода, доста чист между другото. Посетителите  ме поглеждат с укор, че изпускам такъв шум и смущавам вечерята им. От срам се скривам зад чашата вино, но ми идва да се скрия вътре в нея.

21.35 часа – с усмивка ми носят нова вилица. Чудя се дали да не си я вържа за врата. За всеки случай.

21.40 часа – върху масата ни се появяват „Лазаня с пилешко месо” за мен и „Лингуини с морски дарове” за дамата ми. Похвално. Носят ни ястията едновременно, т.е няма да се налага докато единият похапва сладко сладко, другият нервно да ръфа салфетки от глад. Наздраве, чашите с  „Фраскати” повеждат вечерята след себе си. Вкусно е. Дори в Италия биха казали същото.

21.42 часа - За протокола. Калмарите в лингуините са леко жилави. Мидите в ястието са общо две, но пък в менюто никой не е посочвал точен брой на морските дарове. За сметка на това лазанята и плънката и са приготвени повече от добре.

22.07 часа –още един важен момент. Не че ми е любимо занятие, но съм длъжен да го включа в разследването си. Проверявам тоалетната на ресторанта. В санитарния възел огледалото над мивката е голямо и чисто. Прекалено чисто. Вижда се всичко по лицето на човека срещу него. С най-малки подробности. Има ваза с цветя. В чистата и ароматизирана тоалетна виждам дори орхидея!!! Хм, чак ми става неудобно. Излизам.

22.15 часа – ред е на сметката. Носят ни я с усмивка. Плащам я с усмивка. Удоволствието е изцяло мое.

 Кулинарно досие на ресторант „Инканто” :

Локация – Бургас,площад „Баба Ганка” N:4

 плюсове Добро обслужване Вежлив персонал Приятен интериор Вкусна и разнообразна храна Ясно обособени зони за пушачи и непушачи Добра климатична инсталация Чисти санитарни възли Цени около средните

Минуси Виното се сервира без лед, т.е не можете да поддържате оптималната му температура в чашите или в бутилката.

Заключение Подходящ ресторант за бизнес обяд, среща с приятели, вечеря за двама или за семейно тържество.