Синьото Благовещение в Бургас

Това не беше обикновен ден. Беше като подарък от съдбата, който ни дава неочаквана  възможност за завръщане в миналото...в близкото и далечното.

Това беше денят, когато футболните легенди на „Черноморец” Бургас отново сложиха сините фланелки и накараха сърцата на феновете на „акулите” да прескочат няколко такта.

След 14 години митарстване из Англия в Бургас се завърна един от легендарните играчи Иван Йовчев и реши да обедини разпилялата се в последните години „синьо-бяла” общност.

И успя.

Няма как очите на футболния човек от Бургас да не се насълзят, когато види как на терена отново излизат Дражо Стоянов, Любомир Шейтанов, Илиян Илчев, Пазачев, Красимир Димитров-Херо, Цвятко Мутафчиев, Иван Йовчев, Валентин Делиминков, Росен Кавръков, Тошко Райков, Николай Калушев, Златко Янков-Фара, Диян Петков, Владо Стоянов, Петър Жабов, Илиян Илчев, Нено Ненов, Стефан Трайков, а до тях емблематичният клубен президент Тома Томов.

Е, сигурно има и такива,  които не осъзнават какво означава такова събитие за Бургас, но тяхното футболно летоброене започва от края на 90-те години на миналия век, така че нека им простим.

В деня на това синьо-бяло Благовещение на един от терените на спортния комплекс „Славейков” всички осъзнаха това, което е пределно ясно.

Докато легендите са живи и докато помним легендите на стария клуб, „Черноморец” Бургас ще го има.

Да, може в момента да се лута между документални пречки и бариери, може да изнемогва из джунглата на аматьорския футбол, но „Черноморец” е жив.

И на Благовещение никой от зрителите всъщност не се интересуваше от резултата или от моментното състояние на отбора. Важното беше, че хората отново можеха да видят как Калушев дава скрит пас с мекия си глезен, как Златко Янков Фара търчи по целия терен, как Владо Стянов още си има уникалния усет за пласиране или как Диян Петков никога няма да загуби страстта си в играта, как Цуньо раздава професорски пасове на халфовете с усмивка на уста, а край него Иван Илчев и Красимир Димитров показват, че играта на защитника може да бъде елегантна. Запалянковците цъкаха с език на отиграванията на Иван Йовчев, аплодираха футболните щуротии на железния Любомир Шейтанов, който своенравно се пусна като централен нападател и заповяда на Пазачев да надене вратарските ръкавици. Беше празник, в който имаше и усмивки и сълзи и минута мълчание за наскоро отишлия си от живота, но останал в историята на отбора Иван Притъргов.

Зрителите си спомниха за едновремешните млади акули Петър Жабов, Илиян Илчев  и Ненов...

Припомняха си стари мачове, смееха се, радваха се на това Благовещение, оцветено в синьо-бяло и се молеха някой ден „Черноморец” отново да се върне на мястото си и може би в родния си дом.

Защо не. Животът на „акулите” винаги е бил битка за оцеляване, така че и „Черноморец” Бургас ще премине през този труден период.

Това беше благата вест, която получихме благодарение на Иван Йовчев и неговите съотборници днес.

 „Акулите” са тук и няма да позволят на никого да изпрати „Черноморец” в забвение.

автор: Красимир Калудов