Игрите и играчките на бургазлии от миналия век

Някога в Бургас... Така започва всяка приказката за миналото на морския град. Как и с какво са играели някога нашите баби и дядовци? 

През миналия век спокойствието на улиците е било щастие за децата. Там играели ежедневно до насита. За истинска кожена топка с плондер в ония далечни години момчетата не можели и да мечтаят, но тогава на помощ идвала изобретателността. Шиели си топка от парцали. Тя издържала 5-6 игри и после правели нова. По цял ден тичали след нея на поляната пред казармите.

Играта на “билички” била любима, но трудно се събирали топчета от запушалките на лимонадени шишета. По- късно дошли стъклените топчета. Хвърчилата били също интересно занимание. Правели ги във форма на шестоъгълник или ромб с дълги опашки. Пускали ги край брега, където имало вятър.

Да притежаваш колело някога е било неосъществена мечта.Но да имаш домашен любимец е било задължително. Всеки избирал своето животинче котенце, куче, зайче. Много момчета отглеждали гълъби. Рибките в аквариум не били на мода, те се предпочитали в тиган.

Още много игри били любими на бургазлийчетата : ашици, дълго и късо магаре, стражари и апаши, жмичка, гоненица, каране на обръч, различни игри с ножове, палене на огньове и прескачаненето им. Малко или много децата са били запалени “колекционери”. Събирали  книги, които по това време били в черния списък: Карл Май, Едгар Уелс, Арсен Люпен, Слави Езеров, Казанова и т.н., прашки, марки, картички на артисти през 20-30 те  години, цигарени кутии. И разбира се много спорт. Морето ги  учело да стават добри плувции и гмуркачи, да ловят риба с направени от тях въдици. 

Момичетата споделяли някои общи игри с момчетата, но предпочитали да скачат на въже, да играят на дама или да разнасят своите кукли.

Всяко дете мечтаело да получи подарък играчка. И когато това станело било истинска голяма емоция! През 20-те 30-те години на миналия век нямало специализирани магазини за детски играчки в Бургас. Те се продавали в книжарницата на Иван Хрусанов.

Наред с изобилието на книжарски стоки : всякакъв вид тетрадки, блокчета, моливи, пастели, учебници, учебни пособия за всички класове на витрината в  магазина му  на ул. “Алексанровска” в Безистена, било монтирано електрическо влакче, което се движело за радост на малчуганите. Изобилие на всякакъв вид играчки автоматизирани, навиващи се с ключе самолетчета, автомобилчета, подскачащи жабчета, петлета били истинско изкушение. Свирещите пумпали и оловните войници били най-желани. За по- сръчните имало и сглобяеми играчки. Голямо разнообразие от спящи и говорещи кукли за момиченцата, а за по- малките богат избор на плюшени играчки. Много от детските артикули се доставяли от софийски фирми производители, но най-интересни били играчките внос от Нюрнберг- Германия.

Поръчките пристигали в огромни каси от бял чам и се очаквали с трепет от децата. Дървените играчки били за предпочитане от родителите, защото издържали дълго и можело да се ползват от братчета и сестричета.

Сега децата не играят по улицата, тя е запълнена от автомобили. Стоят с часове в стаята пред своя компютър и участват във виртуални боеве и междузвездни войни. Игрите на открито изчезват. А и родителите непрекъснато упражняват своя контрол. Интелектуализацията на живота на детето измества фантазирането. Но всяко нещо с времето си!

автор: Соня Кехлибарева