Изповедта на главния редактор на "Бургаски репортер"

Сайтът "Бургаски репортер" навърши пет години и по този повод "главният заподозрян", т.е човекът, който стои пред, зад, над и под този проект, се съгласи да отговори на няколко въпроса, свързани с годишнината, с редакционната политика и с разни други неща. Следва изповедта на Красимир Калудов.

Що за сайт е „Бургаски репортер?

Честно казано, това е доста  консервативен сайт. Списваме го по старомодния начин. Иначе казано новините при нас са от задължително проверен източник и както се е правило едно време, опитваме се да дадем винаги най-малко две гледни точки.

Хм, аз бих го определил не като скучно, а като достоверно, като нещо, на което можеш да се довериш. Преди много години хората казваха „Казаха по радиото, писаха във вестника, даваха го по телевизията” и вярваха. Е, към това се стремим и ние в „Бургаски репортер” , Споделяме информация, на която хората да вярват. Честни сме към тях, честни сме със себе си. Но ако днес хората смятат, че  да си честен и истински е старомодно и скучно...добре, нека приемем, че ние сме точно такива.  Наистина много държим на това хората да ни вярват. Щом някаква информация се е появила при нас, значи това е така, това е истина. Да, истината май е скучна.

Не, не лишаваме никого от нищо. Вижте...представете си една поляна пред някакъв жилищен блок или къща...в края на зимата или началото на пролеттта поляната е кална, защото върху нея са паркирали автомобили...и там някъде изникват бели, кокичета. Въпрос на светоусещане е какво ще видят хората. Калта или кокичетата. В „Бургаски репортер” сме избрали да гледаме хубавото, а лошото и негативното...те и без това имат достатъчно много трибуни, където да се изразяват...При нас без да си заравяме главите в пясъка като щрауси сме сложили знак „Стоп” пред този вид новини.  Извинявам се, ако сме игнорирали нечий уретер на някой подземен бос, но това за нас не представлява никакъв интерес. Уверявам ви и за нашите читатели също темата не е интересна.

Така е. Заради консервативното си звучене „Бургаски репортер” никога няма да има десетки хиляди, стотици хиляди, милиони читатели дневно.  Ние и онези хора, които мислят като нас сме малко, но се намираме. Щом издържахме пет години на пазара, значи има читатели, които смятат, че нашият начин е правилен. Пък съвсем наскоро медия, която се определя като една от най влиятелните у нас, съвсем безцеремонно преписа цяла наша статия, барабар със снимките.  Това остава в историята. Ние не сме взели една буква от тях, а те цяла статия от нас.  Има много такива случаи. Но имахме случай ,когато в един ден ни прочетоха 156 000 читатели. Публикацията не беше скандална...беше нещо, написано от сърце.

Не, не. Какви светци.  Откъде накъде ще сме по-добри от бургаските ни колеги. Бургаските ни колеги са свестни. Между тях има както страхотни професионалисти, така и страшни аматьори, но така е навсякъде и във всяка една сфера. Медийният пазар в Бургас обаче е наистина идиотски...

Правим от доста време...как се казваше...редизайн на сайта. Уеб дизайнерът, който се зае с тази сложна задача, има доста авангардно мислене и си разбира от работата, но явно не е фен на големите крачки, а на малките стъпки. Така че...нещата се случват стъпка по стъпка. Надяваме се да е за добро. Да, наистина се забавихме, измъчихме се ние и читателите ни също, но както Пикасо е имал „син” период, така ние имаме „ужасен” период. В момента нямаме търговски вид, но имаме стока за продаване.  Слава богу, пред нашата сергия също се спират клиенти, т.е рекламодатели.

Исках да създам нещо като малък остров на спокойствието, нормалността и надеждата в този океан от „Шок и Ужас”. 

Нали ви казах преди малко. „Бургаски репортер” е сайт за хората, които ценят спокойствието, нормалността, имат надежда и не са изгубили вяра.  

Благодаря