Атанас Сиреков – кметът, който преобразява Бургас

Инженер Атанас Петков Сиреков е роден на 29 август 1898 г. в град Копривщица. Фамилното му име произхожда от словосъчетанието „сейрек басан”, което преведено на български език означава „рядка стъпка”, тъй като в рода имало един много едър хайдутин, който, когато бягал от турците, оставял редки стъпки в снега. 

Родът тръгва от град Клисура, но в началото на 19 в. част от него се премества в Копривщица. Дядото на Атанас Сиреков, по бащина линия, се е занимавал с абаджийство и е имал собствено килийно училище. Той обаче умира млад и бащата на бъдещия кмет остава сирак от малък. Затова Петко е приютен от католическите свещеници в град Пловдив, където завършва католически пансион с педагогически профил. Така става начален учител в Копривщица. По-късно при разкриване на гимназията е назначен за гимназиален учител по френски и география. 

Майката на Атанас Сиреков – Цона, произхожда от многодетно бедно копривщенско семейство. Самият Атанас Сиреков е най-голямото от четири деца. Той има по-малък брат Никола и две сестри – Мария и Анастасия. При тях живеела и майката на баща му – баба Мария. Многочленното семейство се издържало единствено от учителската заплата на бащата Петко. Въпреки това три от децата завършват висше образование. Атанас става машинен инженер, Никола е физик, а Мария завършва педагогически институт и става прогимназиална учителка. 

Младият Атанас получава прогимназиалното си образование в Коприщица, след което отива да учи в Пловдивската мъжка гимназия. Завършването на 5-ти гимназиален клас съвпада с избухването на Първата световна война. Затова той постъпва във военното училище в София, след което става кадрови офицер. Веднага е изпратен на Южния фронт. Там е пленен от гърците, но след няколко дни успява да избяга, като освобождава и други български войници. За тази своя постъпка, както и за други бойни заслуги той е награден с Орден за храброст. Отличието му е връчено лично от княз Борис. По това време Атанас Сиреков е едва на 19 години. 

Той продължава да служи в армията и след примирието. През 1921 г. се демобилизира по собствено желание. След като получава полагаемото му се парично възнаграждение, Сиреков заминава за Германия, където следва машинно инженерство. Настъпилата по това време инфлация в страната обаче стопява за кратко време парите му, затова той е принуден да работи какво ли не – шофьор, чертожник и др. Наред с това продължава да учи, като става председател на българското студентско дружество „Родина”. Така се запознава с бъдещата си съпруга Зорка Симеонова Караиванова, която следва зъболекарство. 

Атанас Сиреков се дипломира през 1927 г. и започва работа във Военната инженерна работилница – София. По това време сключва брак с любимата си Зорка. През 1929 г. той се установява да живее при съпругата си в Бургас, а на следващата година се ражда първият им син – Петко. 

През 1931 г. инж. Сиреков основава самостоятелно инженерно бюро и малка монтажна работилница, в която наема двама – трима работника. По това време прави сдружение с инж. Каракостов и Никола Марчев. Тримата се заемат с проектиране и построяване на малка електроцентрала и електрефициране на Малко Търново. Благодарение на тях в града светват първите електрически лампи. 

Освен това инж. Сиреков проектира и построява хладилна инсталация на фабриката за шоколадови изделия „Братя Анастасови”. Негово дело са още парното отопление на Популярна банка, на затвора в Плевен и на други обекти.

Още с идването си в Бургас инж. Сиреков става активен член на ловното дружество в града, а от 1934 г. до смъртта си е и негов председател. Той създава фазанария и два ловни развъдника. 

В същото време Атанас Сиреков е председател на Електрическа кооперация „Светлина” (днешното „Електроснабдяване” в Бургас), основател е на Комитета за напредъка на Бургас, учредител е на Ротари клуб в града и др.

През 1935 г. се ражда вторият му син Симеон. През януари на 1936 г. Атанас Сиреков е назначен за кмет на Бургас, затова преустановява всякаква частна работа. Като кмет започва да работи главно в сферата на водоснабдяването, благоустройството, хигиенизирането, модернизирането на града и в социалното дело. По това време Бургас се е снабдявал с вода от няколко каптирани източника – включително от „Баш бунар” до Бургаските минерални бани, както и с минерална вода. Водата се отвеждала до помпена станция, която съществува и до днес. Под негово ръководство и със съдействието на инж. Мундров, инж. Димитров и Асен Братов и др. е бил изследван голям район между помпената станция, Минералните бани и минно селище „Черно море”. Направени са били няколко дълбоки кладенеца, от които се е черпила питейна вода (тя заедно с водата от каптираните извори и тази от Минералните бани задоволявала нуждите на Бургас). Бързото развитие на града обаче налагало да започнат проучвания за вода и в района на с. Българово.

Акцент в благоустройствената програма на инж. Сиреков било павирането на улиците в града. В кариерите на с. Горно Езерово (Мугриз) и Атия започват да се изработват по-малки павета и с тях да се застилат много от улиците, които днес се намират в старата част на града. По това време са направени и някои от кварталните градини в Бургас. Една от тях е „Цар Симеон”, намираща се до сегашния Младежки дом. Построено е и Морското казино, което е открито официално на 28 февруари 1938 г. За първи път в България в Морската градина на Бургас е пуснат фонтан със сменящи се цветове на водната струя. В парка са монтирани и някои от бюстовете на народните будители и революционери, които стоят и до днес.

През 1938 г. в общинските хали е монтирана съвременна мощна хладилна инсталация и е завършен Здравният дом в града.

По предложение на инж. Сиреков и с одобрението на Общинския съвет започва проектирането и строежът на новата сграда на Общината. Проектант е арх. Овчаров от София. Тя е построена на мястото на старата градска медицинска служба. Някогашното кметство се издигало точно срещу нея. Там кабинетът на кмета бил ъглова стая, а желаещите да влязат при него, минавали първо през заседателна зала и влизали направо, нямало пропуск и секретарки. 

Това е и времето, когато по бургаските улици започнали да се монтират висящи осветителни тела, а в района на „Коджакафалийската махала” била прокарана канализация и водоснабдяване на много къщи.

Кметът Сиреков много държал в Бургас да има образцова противопожарна служба (Пожарна команда). По негово време били закупени два нови пожарникарски автомобила марка „Форд”. В службата, ръководена от командир Христо Нонов – о.з. офицер, имало голям ред и дисциплина. В кулата на пожарната команда денонощно дежурял пожарникар, който наблюдавал за евентуален пожар. 

Кметът искал да бъде информиран за всички по-големи пожари, включително в кв. „Комлука” и с. Атанасово (дн. к-с „Изгрев” и к-с „Зорница). При такива инциденти той се отзовавал веднага, по всяко време на денонощието.

През 1938 г. Общината закупува и първата служебна кола за своите служители. Автомобилът е марка „Крайслер”, с регистрационен номер Бс 310. 

Във връзка с модернизирането на Бургаските минерални бани и построяването на съвременен балнеосанаториум, през лятото на 1938 г. инж. Атанас Сиреков, началникът на ВиК инж. Димитров и юристконсултът на Общината Петър Чаракчиев направили проучване. За целта те наблюдавали и анализирали дълго време работата на минералните бани в Хисаря, Вършец, Карлово и др. 

Инж. Атанас Сиреков умира на 19 ноември 1939 г. след като се разболява при изпълнение на служебния си дълг. Тази зима имало голям сняг в региона, който прекъснал пътищата и електрическите проводници към помпената станция. Градът останал без вода. Това принудило кметът да тръгне сам, на кон, до мястото на аварията. С помощта на трима-четирима общи работници стълбовете са вдигнати и връзката е възстановена. Кметът се прибира вечерта мокър и премръзнал, а няколко часа по-късно е извикан за пожар. Веднага след това заминава на командировка в София. На връщане обаче вдига висока температура и развива бронхопневмония. След една седмица умира на 41-годишна възраст. На погребението му е прочетена съболезнователна телеграма, изпратена лично от царя. 

След кончината му Общинският съвет решава да преименува площадът пред кметството от „Търговски” на „Инж. Атанас Сиреков”. 

След смъртта на инж. Сиреков семейството му изпаднало в тежко материално положение (кметът, известен като много състрадателен човек, е давал малки помощи от личната си заплата на бедни хора). Затова Общинският съвет взема решение да даде на съпругата и децата му помощ в размер на 100 000 лв. Д-р Зорка Сирекова обаче се отказва от тях в полза на по-бедни хора в града. 

автор: Марина Костова