Това е една от онези истории, които въпреки че стягат за гърлото, после карат човек да вярва, че все добрината по нашите земи още съществува.
Това е история за лекари, за лекарски грешки, но и за лекари спасители.
Можем да я определим и като история за една верига, която започва с едно гаснещо от страшен вирус петгодишно момче, преминава през много хора , които не го познават и стига до министър-председател, който само с две думи...спасява живота на детето.
Историята. Накратко. Александър е от Бургас. Той е центърът на Вселената за своите родители. Детето им е всичко за тях. В първите дни на 2017 год., малко след като се е нарадвал на коледните и новогодишните подаръци, коварен вирус поставя живота му на карта.
Докато през мразовития януари всички в страната слушаха, гледаха и четяха новини за ужасната снежна буря, която блокира държавата, по същото това време Александър отчаяно се бореше за живота си в бургаската болница...и когато всичко вече изжглеждаше безнадеждно, наистина безнадеждно, изведнъж медиите съобщиха, че тогавашният премиер Бойко Борисов е наредил да бъде изпратен транспортен самолет до Бургас, за да пренесе много болно дете за животоспасяваща операция до София. За техен срам много хора видяха в този жест користен опит за трупане на рейтинг. Клетници. Нямат никаква представа за нещата. Изобщо не подозират, че нещата наистина висяха на косъм. Откъде знам ли? Знам, защото познавам това семейство.
Месец и половина след тези събития се срещнах с майката на Александър. За интервю.
Нали си представяте в каква посока можеше да тръгне този разговор. Можеше да е пълен с обвинения, с проклятия, с присъди...Ех, колко много четения щяхме да имаме, а?
Това не се случи, защото майката на Александър не е такъв човек и „Бургаски репортер” не е такава медия.
Майката поиска едно единствено нещо. Да благодари. На всички по веригата от добри хора, които спасиха сина и. На всички...от онази разтревожена жена, която тревожно звънна на своя приятелка, тя пък на своя и така, докато един премиер за момент отвори скоба в държавните дела, за да нареди едно дете да бъде спасено.
Е, следва разговорът с една изпълнена с благодарност майка от Бургас.
След края на този кошмар как е Александър?
Възстановява се, благодаря. По-добре е. Имаме още много контролни прегледи, кoито трябва да направим. В момента провеждаме рехабилитация. Вече се движи свободно ,тези дни направихме по-дълги разходки. Имунитетът му е все още слаб и го пазим от масови срещи, събирания, дори от роднини..
Кой се страхува в момента повече от движенията? Детето или майката?
Никой не се страхува.По-скоро внимаваме да не се получат падания, някакви охлузвания. Все още има отворена хирургична рана, която трябва да наблюдаваме.
Предполагам, че Александър и вие с баща му не искате да се връщате назад, но все пак...кога започна всичко?
След Нова година на 1 и 2 януари вдигна лека температура. На 4 януари се появиха първите обриви. Ние имахме убеждение, че той е изкарал варицела през лятото, когато му поставиха такава диагноза. За наше учудване отново му поставиха диагноза „варицела”. Всичко в границите на нормалното според лекарите в Бургас. Имаше температура, нови обриви, третиране на пъпчици...нищо страшно.
Имахте ли изобщо представа или опасения, че нещата не отиват на хубаво?
Не. Беше му поставена диагноза „Варицела” и домашно лечение, карантина, която спазвахме стриктно. На 9 януари вдигна много по-висока температура и решихме да отидем за консултация. Алекс сподели, че го боли крачето, после се появи и болка в ръчичката. Той твърдеше, че се е ударил, което нямаше как да се е случило, защото аз го наблюдавах постоянно. По тази причина отидохме на консултация в спешния център,но...
Споменахте, че искате да прескочим събитията от бургаската болница?
Да...
Накратко, преминали сте през ужасни моменти, в които всеки час ви е носел от тревожни, по-тревожни новини за състоянието на Александър, а той самият вече е бил безпомощен. Как се стигна до отиването ви в София, което се превърна чак в новина за медиите?
Започнахме с мъжа ми да търсим начин да се консултираме с друг лекар. Първо си мислехме за някое инфекциозно отделение в София или в друг голям град, понеже състоянието му бързо се влошаваше. Търсехме какъвто и да е начин, макар че с линейка беше пълен абсурд. Тогава Александър вече беше на системи, а заради падналия сняг вече затваряха пътищата. Помогнаха ни близки...приятели, които бяха притеснени за сина ми, за нас също. Те изцяло намериха път към ...как да ви кажа през един човек, втори , трети...не мога да ги изброя всичките, защото дори и аз не знам точно. Чувала съм две три имена, не ги познавам лично... накрая се стигна до изпращане на самолет от тогавашния премиер Бойко Борисов.
В предварителният разговор изрично настояхте, че не желаете да обвинявате никого, но искате да благодарите на много хора...Излиза така,че този кошмар е срещнал вас, синът ви и мъжът ви с добрината на толкова много хора...на кого искате да благодарите всъщност?
На всички тях благодаря. На Господ,на близките ми, на Валя, на хората, които осигуриха транспорта, защото това фактически спаси живота му. Изписахме се сами от бургаската болница и отидохме в „Пирогов” в София, където са едни от най-добрите лекари. Пътната обстановка беше изключително сложна...не знам дали щяхме да успеем с линейка. Самолетът дойде и по най-бързия начин транспортирахме Александър до София. Лекарите бяха изключително отзивчиви, компетентни, вдъхнаха ни надежда, казаха, че са виждали и по-сложни случаи и направиха всичко, за да го спасят!
Изказваме огромна благодарност към тях, към цялото отделение в „Пирогов”, благодарности към всички лекари, рехабилитатори, медицински сестри. Не успяхме да се срещнем с всички, когато ни изписаха. Показаха едно изключително добро отношение към нас и Александър...По цялата тази верига... та чак стигнахме до Бойко Борисов, който каза „Да, пратете самолет”
На хората, които веднага ще видят политически мотиви във вашата благодарност към Бойко Борисов, какво бихте казала?
Какъв политически мотив!!! Само човешка благодарност.
Вие чухте ли се с премиера и бихте ли му казали нещо като оценка за здравната система в България?
Не, не съм се чувала с него. Искам да му пожелая да е жив и здрав и никога да не преживява такива неща с близките си хора, каквито ние преживяхме. Пожелавам му всичко най-хубаво в личен и в професионален план. С удоволствие бих му благодарила лично, но по време на престоя ни в болницата в София бяхме много притеснени, под голямо напрежение и затова това така и не се случи. Не сме търсили възможност да говорим с него или да се видим. Просто огромна благодарност за Бойко Борисов, на него, на неговия екип. На зам. министър Шарков, който се е свързал, доколкото знам с бургаската болница. На Валя, Рени, Нери Терзиева, която е приела случая много присърце, на д-р Балев от Овергаз, на Севдалина Арнаудова...благодаря на всички тези добри хора, лекари, приятели...Те помогнаха и организираха всичко за да можем да отидем в „Пирогов”, намериха начин да приемат детето ни в „Реанимация” и в „Отделение по коремна хирургия”, защото тук в Бургас ни казаха, че Александър не може да бъде приет в други градове, тъй като към момента за него нямало място. Нямало място за детето ни.
Как приехте извършеното от тази „верига” от добри хора? Верига, в която се оказа, че е бил включен и самият експремиер?
Само мога да съм благодарна и да се радвам, че в такъв тежък момент хората се отзоваха.Благодаря на всички познати и непознати за подкрепата!
Вие видяхте и добрата и лошата страна на българското здравеопазване...Коя страна според вас доминира?
В случая видяхме повече добро, особено след като развитието на нещата е положително за Александър. Състоянието му когато тръгнахме за Софияq беше много тежко,но слава богу попаднахме на добри специалисти и стигнахме навреме.Сигурна съм, че лекарите от „Пирогов” направиха всичко каквото трябва, за да го изправят на крака.. Тепърва ще изследваме неговото състояние, имунния му статус,трябва да мине време, за да се възстанови изцяло, но се надяваме, че това ще стане съвсем скоро.
Бихте ли пожелала българските пациенти да доживеят времена, когато няма да се налага министър-председателят да ги спасява един по един?
Надявам се да не се налага всеки път премиерът на България да се намесва, за да се спаси човешки живот..
Това беше за пациентите, а за лекарите? Какво е вашето лично обръщение към лекарите в България?
От името на цялото ми семейство огромни благодарности към целия екип на „Пирогов” . Към д-р Стефан Стоилов, д-р Христо Пседерски, проф. Мартинова, проф. Поромански и на всички останали, които консултираха, участваха в лечението и се грижеха за сина ни.
След всички тези с лекари Александър продължава ли да мечтае да стане пожарникар или вече обмисля вариант да е лекар?
Все още е фен на пожарните, но научи много медицински термини от рода на „реанимация”, „системи” , „операции” . Знае кой лекар с какво се занимава. Познава вече доста лекари от екипа на „Пирогов”, много от тях са му вече добри приятели. Засега има добри спомени от болницата, слава Богу. Бъдещето ще покаже дали ще стане лекар или пожарникар,или ще избере нещо съвсем различно, само да е жив и здрав! Той е нашият Герой!
Автор: Красимир Калудов
Коментари
