Поройният дъжд плескаше по голото теме на руснака, но той тичаше към мен усмихнат, понесъл лопатка от метла и лопатка. Тежки ручеи се стичаха по улицата, канализацията не смогваше да ги поеме, и влачеха наноси от всякакви боклуци и много, много охлюви. Знаете, в дъждовете охлювите се активизират, напускат полянките и тръгват да си търсят късмета, или бедата, през шосето. Повечето не успяват да прекосят, смачкват ги колите или пък водата ги помита. Често в дъжда се навеждам и събирам охлюви, а после ги мятам в близката зелена площ, но този път не издържах. Бяха твърде много! Не можех да помогна на всички. Прибрах се и скоро излязох с метла. Истинска вещерска метла, пооръфана, с дълга дървена дръжка. Изтичах на улицата и започнах да мета охлювите на купчинки, като внимавах да не ги потроша, после се навеждах и с шепи взимах от тях, за да ги пусна по-далече от шосето. Оказа се, че чудният старец от съседния руски ресторант ме е наблюдавал и щастлив да помогне се присъедини с лопатка. Заедно спасихме един милион осемстотин деветдесет и седем охлюва. Знаех си, че този човек е вълшебник, насокоро беше засадил в пустата трънеста ничия поляна петдесетина рози и те вече грееха като цветни сълзи на фона на прегорялата лятна безнадеждност. Охлювите и тяхната спирала на живота И така, любовта ми към охлювите датира от трети век преди Христа, когато една сутрин се събудих, а по леглото ми лазеха десетки огромни кафяви охлюви. Досущ като онази случка с баба Цоцолана от Патиланско царство. Дядо ми събираше охлюви, за да ги яде, но този път беше забравил торбичката недобре вързана и те изпълзяли и напълнили цялата стая. Това беше изкуство! Невероятни картини, изписани от проблясващи влажни дири по тапетите! Танцът на охлювите Няма по-голямо съвършенство. Окраската им, спиралата на живота, винаги е уникална и хипнотизираща. Охлювът е страхотно същество, но най-много го обичам, заради това че си е самодостатъчен – когато има партньор – има, когато няма е двуполов. Много често намирам по някой охлюв на пътя, слагам го в джоба с идеята после да отида някъде и да го пусна, у дома го поставям на видно място, примерно пред клавиатурата на компютъра или на рафтчето в банята. Все забравям колко са бързи и как за нула време изчезват.
Охлювите са категоричен пример на квантовата теория. За една секунда да ги изтървеш от око и вече са някъде далече, където според простата човешка преценка не би могъл да стигне охлюв току-така. Веднъж един охлюв ми изчезна и се наложи да правя дълго и подробно почистване. Никъде не го намерих, а нямаше начин да го няма! Не би могъл да си отвори вратата и да излезе! Или би? Цял месец, след като се отказах от издирването, съвсем случайно го открих. Трябваше да повдигна дивана, защото дебелото ми куче беше заседнало отдолу, уплашено от гръмотевичната буря. И кого мислите че видях залепен там? Охлювът-беглец!
Случвало се е, след като години не бях дръпвала пералнята да почистя зад нея, там също да намеря охлюв. Изобщо, ако имате сърце и очи за тях, ще ги виждате навсякъде, заклевам се.
А те са съвършени. Могат да ни носят само вдъхновение. Знам, че някои хора ги ядат, но се опитвам да не мисля за това. Малките бели охлювчета, които са кошмар на всеки градинар, след лятото някак си напускат черупките, или умират, не знам – но през зимата е пълно с кухи охлювени черупки, от които се получават невероятни декорации и картини, реши ли човек да се занимава с творчетво.
