култура 04 фев. 2017 2017-02-04 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBa283IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--a4234145b0a49c3b98c2fc9989e527f79aa6d6ae/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_26722.jpg

Burgas Reporter Ltd.

"Експресът" на звездите - Арт Ателие, стана на 6 години

Може би много от вас я познават – не защото излиза на сцена под светлените на прожекторите (макар и това да се е случвало), а защото е една от най-дейните личности в Бургас. Но дори и да не я познавате лично, навярно сте се докосвали до това, което тя прави. Особено ако сте фен на театъра. Името й е Маруся Русева, усмивката е нейна запазена марка, а способността да убеждава известните личности, че трябва да посетят Бургас, е нейната „магия”. Вече шест години Арт Ателието на Маруся кани в града и региона най-известните театрални постановки, които иначе не биха стигнали до публиката. Благодарение на нея на бургаска сцена са стъпвали трупите на големи и малки театри, а десетки български звезди са преоткривали Бургас не само като дестинация за плаж, а и място за изкуство. Пред „Бургаски репортер” Маруся Русева разказа за изминатия път... който не винаги е бил посипан с рози, но пък си е заслужавало да бъде прокаран и извървян.

- Много или малко са шест години, за да се почувства човек в свои води, когато става въпрос за организиране на гостуващи постановки?
-Не знам дали са много или малко 6 години. Минаха много бързо и почти не ги усетих. Започна като хоби , а се превърна в работа. Равносметката е 120 организирани представления и повече от 50 000 зрители в Бургас и региона.

- А как всъщност започна всичко? Кога се зароди любовта ти към театъра?
- Любовта ми към театъра се е зародила може би на прашната сцена на Амфитеатъра в Созопол. Там за първи път гледах театър. Майка ми казва, че ме е водила много често и на Куклен театър, но от тази възраст нямам спомени. За мен беше удоволствие така познатите ни актьори от екрана да „оживяват” на една ръка разстояние пред мен. Любовта към театъра беше и любов към киното, и любов към книгите. Любов към едни вълшебни светове, където човек може да излезе от своето ежедневие и да се потопи в страната на измислените герои. С течение на годините нашата групичка от 5 човека, която обикаляше градовете и гледаше постановки, се увеличи. Струваше ми се, че не се канят достатъчно интересни пиеси в Бургас, но си мислех, че е много сложно да привлечеш и организираш мащабна постановка на държавен театър. Оказа се, че не е толкова сложно, стига да имаш желание и да обезпечиш финансово представлението. Запознах се с Невена Господинова, благодарение на която „скочих” в магията, наречена театър. Създадох фирма и така вече шеста година. Билетите за  първата постановка – „ Ножица-трепач” на Театър Българска армия, се продадоха за 10 дни, почти половин месец преди датата. При следващото представление нещата се повториха по същия начин... и така за всички следващи, за моя голяма радост.
 
 -Отнася ли се за теб максимата, че ако превърнеш в професия това, което обичаш, няма да ти се налага да работиш нито един ден?

-Да, отнася се. В началото не гледах на това, което правя, сериозно като на работа. Може би, защото две години и половина съчетавах две дейности – бях управител на франчайз магазин на наш оператор и същевременно с това се занимавах с организирането на постановки. В един момент това с оператора ми дойде в повече. Налагаше се умишлено да лъжем клиентите, за да може да им активираме повече сим карти. Политиката на компанията беше в разрез с морала ми. Междувременно ангажиментите покрай театъра ставаха все по-големи и бях наистина заета. Много лесно взех решението си, явно моментът беше назрял . И така вече от доста време върша това, което обичам, с много голямо желание, финансово обезпечена съм и не завися от никого.
Маруся не винаги стои зад кулисите.jpg 124.46 KB
-Лесно ли е човек да се издържа с „продаване” на постановки днес? Театрална ли е бургаската пубика?
 -
Лесно е, когато поканя хитова постановка. Смело мога да заявя, че аз съм единственият организатор в страната, който обикаля и гледа постановките, които кани. За мен това е много важно и голяма част от публиката го знае и ми се доверява. Така че, когато си свърша работата добре, театърът е доволен и аз съм доволна.  Бургаската публика е много театрална, но трябва да внимаваш какво й предлагаш. За тези години се научих да се вслушвам в мнението на хората. Обикновено отделям по няколко часа на ден и стоя на касата. Интересно ми е да си общувам с хората, които си купуват билети. Според мен това е много важна част от работата. Не е въпросът само да вкараш 600 човека в залата, а да направиш така, че те да останат доволни.

-Какво обичат да гледат хората? С кои постановки пълниш най-лесно залите?
 -
Хората обичат да гледат комедии. Трагедиите  и драмите не са за предпочитане. Може би всеки иска да избяга за малко от битовизмите, които ни заобикалят. Има публика и за другите жанрове обаче. „Железният светилник” е абсолютен феномен в това отношение. Бил е 9 пъти на бургаска сцена при абсолютен успех. И мисля, че още може да се играе.
 
 -Успя ли да намериш истински приятелства сред актьорите?
 -
Успях, надявам се. С някои от актьорите си станахме близки. Аз ревностно пазя техния свят, когато дойдат да играят в Бургас. Искам да са спокойни. Споделяли сме си лични неща и досега не съм предавала доверието им. За мен е въпрос на възпитание.
Усмихнати със Стефка Янорова.jpg 83.95 KB
- Забавна случка в работата ти, която никога няма да забравиш?
 -
Забавната случка е с Краси Ранков в Созопол. През лятото играят „Сега или никога” и по време на представлението панталонът му се разцепи от край до край. Това няма как да остане незабелязано от публиката. Драмата беше, че нямаше друг панталон в наличност сред реквизита. Наложи се да се ходи до автомобила на Краси, който беше паркиран на края на стария град и това отне време. А той на сцената трябваше да се оправя както може. Но понеже е професионалист се справи. Публиката разбра, естествено, и много се смя. Добре че постановката беше комедия, представям си ако беше драма колко неловко щеше да се получи.

-Но навярно не всичко е толкова забавно. Имало ли е трудни моменти, опасност от провал на постановка и т.н.?
 -
Невинаги е толкова забавно, разбира се. Когато каня постановка, преминавам през два много важни момента. Всеки път се успокоявам едва, когато видя, че местата на скицата са задраскани до последно, което означава, че са продадени. И второ, когато видя хората да излизат от залата възхитени и въодушевени – това означава, че съм си свършила работата. Имало е и трудни моменти. Имам няколко отменени постановки поради липса на достатъчно зрители. Слава Богу, не са много, но това е риск на професията. Понякога каквото и да направиш, залата не се пълни и никой не може да каже конкретна причина. Просто не става. Научих се по-спокойто да приемам нещата. След първата несъстояла се постановка не можах да спя няколко дни. Приех го като личен провал. После като че ли се свиква. Човек трябва да продължава напред и да не се фиксира в миналото, просто така е трябвало да се случи. Правя си изводите и карам нататък.

- Надигни „завесата” и издай какво ще гледа бургаската публика през този месец?
 -
Тази вечер (бел.а. – 4 февруари) щесе играе пиесата "Методът Грьонхолм", в която участват Асен Блатечки, Светлана Бонин, Николай Урумов и Христо Бонин. На 9 февруари за втори път ще гостува Мариус Куркинскис моноспектакъла„Черното пиле”. При първото му гостуване залата беше препълнена, затова го каня втори път, за да могат всички желаещи да видят постановката, заслужава си. На 17 февруари ще се играе постановката „Тайната вечеря на Дякона Левски”, в която играе цяло съзвездие – Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов. На 22 февруари гостува пиесата „Клюки от ада”, с участието на Албена Михова, Кирил Ефремов, Евгени Будинов.

Преди представлението на Мариус Куркински.jpg 66.13 KB
С Димитър Рачков.jpg 134.62 KB

Един от първите поканени от Маруся - Асен Блатечки.jpg 27.25 KB
Коментари

култура ...


региони ...


различно ...