култура 29 ян. 2017 2017-01-29 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ1k3IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--5824fb29abf7894143868cd21aa245c35d555813/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_26649.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Кръчмите - народните заведения на Бургас от миналия век

Бургазлии са преживели през годините не една и две кризи – стопански, политически, икономически..., но са оцелявали. Наред с грижата за прехраната си, намирали време да седнат в някоя бирария или кръчма на чаша пиво да обсъдят “световните въпроси”, да замезват с чирози или кебапчета, да разпуснат душите си.Животът тече, не бива да се пропускат миговете му, в което и време да живее човек!

Някога кръчмите са ги наричали Питиепродавници. През 1929 год те били точно 60, а гостилниците и ресторантите - 20.Собственици били предимно мъже, но не липсвали и жени къчмарки като Злата Карабунарлиева на ул. “Фердинандова”, Елена Калпакчива на ул.”Приморска”, Катя Мармаридова на ул.”Царица Елеонора “.
Разположени не само на централните улици, но и в кварталите кръчмите давали радост и утеха на своите посетители.

Като морски град Бургас се славел с изсушените си чирози, които лятото вървели най-добре със студена бира или бяло вино. Чирозът ставал от морска скумрия, която се нанизвала и изсушавала. Истински табиет било да се приготви мезето от чироз. Задължително се печал на жар от дървени въглища, след това се завивал във влажна хартия да се задуши, начуквал се, обелвала се кожичката му, накъсан на дълги парченца и гарниран с копър, зехтин и лимон се поднасял на клиентите.
Различните заведения предлагали разнообразни менюта от традиционни български ястия, през морски риби до богата скара. Бургас се славел  и с прочутите си кебапчета, сочни и ароматни.

В пивница “Витоша” на Кирил Билюков на ул. “ Богориди”,  освен чисти натурални напитки се сервирали и отбрани мезета с отлична скара.Гроздовата и сливовата се сервирала само в юзчета / малки стъклени шишенца по 100 и 200 гр./
Посетителите се познавали един друг и били верни на своята кръчма. Рядко влизали приходящи непознати. Особено вечер всички маси били заети от тъй наречените редовни “абонати”. Музика нямало. Така де човек да си чуе приказката с приятелите. Не било прието клиентът да се напива и да извисява глас.За това следял кръчмаря. Клиентът разреждал виното със сода, ако му е било силно.
Лятото пред кръчмата се изнасяли по 1 – 2 маси, но те служели по-вече за реклама. Не било прието да се яде на тротоара.
През 1929 год. верните клиенти на бирария "Македония" били готови да я последват дори...на леда
За да не губят редовните си посетители всяко от заведенията при промяна на адреса давало многобройни обяви по местните вестници, като тази : “ПИВНИЦА “ДВЕ ГАЙДИ” на Георги Д. Гайдов и ГОСТИЛНИЦА “НАДЕЖДА” на Желю Ив. Стаматов се премести на ул.”Фердинандова”48, където посетителите ще имат възможност да опитат качествените питиета и отлично приготвената евтина храна. Порция 6 лв.Чорба 3 лв.Само с едно посещение ще се уверите и ще повторите”.
Много от някогашните рекламите будят сега усмивки :
“Мераклии на хубави напитки и закуски не пропущайте и не забравяйте, че само в БИРАРИЯ “СТРАЛДЖА”има студена бира, вкусни карначета, прекрасно бяло вино, а пък ракиите разни видове и мезета еша си нямат. Прислугата-чудо невиждано. Всички идвайте в бирария “Стралджа.”

Архитект Димитър Нанков си спомня за кръчмарница “Тишина”, по късно “Рибарска среща” на ул.”Богориди” : “ Тя се посещаваше от постоянни клиенти бургазлии – моряци, рибари, занаятчии, строители. Младежи и жени по начало по него време не беше прието и прилично да влизат в кръчмата.”

Имало и традиции майстори занаятчии да водят своите работници на почерпка в близки заведения. Майсторът обущар на модни обувки Господин Минчев, всяка сряда давал аванс на своите работници, а в събота-заплата. Черпел ги след работа в локала  “Дан Колов” /срещу бившия ресторант ”Черно море” /  или в заведенията на Никола Тихов  и Георги Градев/ известно като “Златно пиле”/.
През 1936 год. кръчмата на Г.Толупов била едно от любимите местенца на бургаските ценители на хубавото питие
Една от култовите пивници била тази на площад “Тройката”. Построена около 1932 год., а по късно прекръстена на ресторант  « Варшава ». Какво общо може да има столицата на Полша с един бургаски ресторант така и не е ясно, но старите бургазлии още помнят какви вкусни кебапчета и мешени скари се сервирали там, а сервитьорите бързали да донесат регали с вино или бира според сезона. Плочата на втория етаж се е ползвала за лятно заведение. Имало и певица с музикален съпровод.
Градът бил пълен с кръчми и бирарии, та нали е бил и курортен център. Те носели гръмки и интересни имена: “Трезвеност”, “Златна рибка”, “Двата лева”, “ Ловджийска среща”...
Няма как да не споменем и народните заведeния
 
Шкембеджийниците
 
Най-известната се намирала на  ул. “Александровска” срещу ресторанта “Сините камъни” / по късно “Чрно море” /. Въпреки, неуютното помещение, там хората се редяли на опашка, за да получат своята малка, средна или голяма купа с шкембе, гарнирана с лют пипер и чеснова подправка с оцет. Някои отнасяли този деликатес и за вкъщи. Шкембеджийницата на бай Симо на ул. “ Фердинандова” до къщата на д-р Сърбянов също е била изключително посещавана от бургазлии и дошлите на пазар селяни.
 
И днес в Бургас има кръчмички от народен тип, но с ново название - капанчета. Най-много са по брега на морето, в Крайморската градина.Там можеш да хапнеш рибена или шкембе чорба, да опиташ пържена цаца със студена бира или зимата да си поръчаш боб с наденица, като задължително да се сгрееш с чаша червено вино. Но го няма уюта, всичко е на конвейер. И градски кръчми има, но даже редовните посетители не се познават. Сега е времето на ресторантите, колкото по луксозни, толкова по-скъпи. Всичко тече, всичко се променя...

автор: Соня Кехлибарева

още публикации от същия автор, посветени на Бургас, прочетете ТУК

Коментари

култура ...


региони ...


различно ...