Когато Габриел Гарсия Маркес започва да пише „100 години самота“, той се принуждава да напусне своята работа. Продава колата си, задлъжнява. Налага му се дори да продаде миксера и сешоара на съпругата си, за да изкара малко пари. Когато научава какво е сторил, тя му казва „Не позволявай на книгата да се превърне в нещо лошо.“
Предлагаме ви една колекция от най-проницателните мисли на този човек, който е не само талантлив писател, но и човек, който – подобно на нас – е преминал през тежки времена. Ако се чувствате унили, просто прочетете следващите редове.
Трябва да се опитваме да чуем детския глас, който все още се крие в нас самите. Ако се вслушаме в него, ще разпалим живота в нас отново. Ако изгубим връзката с детето, нашата свръзка с живота ще бъде скъсана напълно.
Един човек не умира, когато трябва, а когато може.
Сърцето елиминира лошите спомени и увеличава добрите. Именно благодарение на тази негова способност успяваме да издържим на тегобите на миналото.
Проблемът с брака е, че приключва всяка вечер, след правенето на любов. На сутринта, преди закуска, трябва да бъде изграден наново.
Бъдете спокойни. Господ ви очаква на вратата.
Не нося шапка, защото не искам да я свалям от ничия глава.
Лудите престават да бъдат луди, щом веднъж приемем техните доводи.
Ако една жена се замеси в някаква ситуация, знам, че всичко ще е наред. Абсолютно убеден съм, че жените владеят света.
Невидимата сила, която движи света, е несподелената любов, не щастливата.
Винаги има нещо, което можете да обичате.
По-добре да дойдете в неподходящо време, отколкото да чакате покана.
Една минута, прекарана в сдобряване, е по-ценна от цял живот на приятелство.
Ако се срещнете с истинската си любов, то тогава той или тя няма да може да се скрие от вас. Нито за седмица, нито за месец, нито за година.
Не умирайте, преди да сте опознали чудото на правенето на любов.
Никога не спирайте да се усмихвате – дори тогава, когато сте тъжни. Не знаете кой може да се влюби във вашата усмивка.
Източник: оbekti.bg
Коментари
