Едно хоро, едно училище и една млада традиция, които карат сърцето да бие

08 дек. 2016

Article image

Хоро се вие, извива от няколко години на 7 декември в двора основно училище „Антон Страшимиров” в Бургас. На тази дата ученици и учители отбелязват патронния празник на своето учебно заведение, само че са избрали един по-различен начин, с който да запомнят празника.

Идеята се родила преди осем години. Тогава учителите попитали децата как биха искали да отразнуват 35 годишнината на училището и седмокласниците от класа на г-жа Хльостарова предложили да бъде с хоро.

И така вече осма година.

За протокола събитието би звучало така..

Всяка година ученици на 7 декември , родители и учители отбелязват заедно патронния празник на ОУ "Антон Страшимиров" Бургас с най-дългото празнично хоро.

Така си го наричат. „Най-дългото празнично хоро”. 

На този 7 декември ръка за ръка се хванаха над 1000 момчета и момичета, от най-малките първокласници, до 14 годишните седмокласници и извиха една безкрайна редица от българи, които обичат своето училище и традициите.

И танцуваха така, че пушек се вдигаше, а училищният двор...какво говоря...целият жилищен комплекс вибрираше и се тресеше от енергията на малките, големите и още по-големите хороводци в съпровод на дайчово, дунавско, еленино и право хоро.

А ако се питате защо пък с хоро?

Защото ОУ „Антон Страшимиров” в Бургас е едно от местата, където тези фолклорни традиции се съхраняват и предават от клас на клас, от випуск на випуск и така 42 години.

Ученическият танцов състав „Страшимировче” отдавна е спрял да брои наградите си от регионални, национални и международни конкурси, защото са много, много, много. А танцово студио „Цвете” е съставено от родители, учители и ученици, доста от тях бивши ученици, но запалени танцьори.

И независимо от това през коя година са се хванали на хорото, те не се пускат.

Продължават да танцуват и да играят.

Най-дългото празнично хоро и тази година беше в бургаското училище „Антон Страшимиров” Дворът още се тресе от стъпките на малките, големите и още по-големите българи, които пазят традициите в себе си и затова играят от сърце.

автор: Красимир Калудов