Ивайло Иванов и директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” Бургас. Г-н Иванов и екипът му трябва да организират, контролират и проведат до успешен край удълбочаването на всички подходни канали към терминалите на пристанището Бургас. Ето и краткият коментар на специалиста за необходимостта от предстоящото мащабно драгиране.
Какво налага цялостното драгиране на подходните канали към пристанище Бургас?
Да почнем от там, че като държавно предприятие Законът за морските пространства ни е делегирало тази задача единствено и само на нас. Ние отговаряме като представители на държавата за всички подходни канали в акваторията на пристанищата с национално значение в България. Извършваме тази дейност по драгирането или удълбаването на тези подходни канали, за да осигурим по-добър достъп и по-голяма безопасност на корабоплаването до пристанищните територии.
Ще могат ли кораби с по-голямо газене да влизат в пристанище Бургас след драгирането?
Да, доколкото разбира се има възможност за това. Подходите към различните терминали са също различни. През годините са се удълбочавали тези канали и е била постигната възможно най-голямата проектна дълбочина, позволена от природата. С гвремето при експлоатацията са се получили натрупвания на наноси по дъното на подходните канали и това е намалило дълбочината на газене на корабите. Следователно някои кораби просто няма как да влязат в пристанището и да бъдат обработени. При това положение всички губят. Ние като държавен оператор, въобще всички страни в този процес на обработка на корабите. Затова ние подготвихме процедура за драгиране и постигане на проектните дълбочини, зададени при самото сторителство на пристанището. Такава процедура между другото не е правена повече от десет години в рамките на пристанище Бургас. Последното драгиране е било извършено във връзка със строителството на терминал 2 А, познат като „японския терминал” преди 2006-2007 год. С тази процедура, която е вече в ход, има вече подадена документация. Надяваме се до лятото да бъде избран изпълнител, който да започне драгажни дейности и да се постигнат навсякъде по всички терминали дълбочини...в това число и към частните пристанища, към пристанищата за обществен транспорт с регионално значение.
Кои точно подходи към кои точно терминали ще дълбаете?
Абсолютно всички подходи. Към терминал Изток 1, Изток 2, към терминал Запад, подходите към терминал Росенец, към терминала Несебър, регионалните пристанища, всички.
Каквато и дейност да започне у нас, се появяват еколозите и предупреждават за опасности от замърсяване. Има ли заплаха от драгирането за чистотата на Бургаски залив?
Разбира се, преди въобще да стигнем до тази процедура сме минали през съгласувателни процедури както с МОСВ, така и с изпълнителната агенция, която е компетентен орган. Има процедура къде точно да бъде поставена драгажната маса. Дори има спорове в научните среди дали драгажната маса е отпадък или част от морето. Така че всичко е спазено, определена е точка на 20 мили вътре в морето, където драгажната маса ще бъде разполагана.
По време на драгирането ще има ли пречка пред обработването на кораби и товари?
Има графици, всичко е съобразено. Ние ще се постараем да не навредим на работата при обработката на товари и кораби както на държавния така и на частните оператори.
Колко средства приблизително ще са нужни за тази глобална операция по драгирането на всички подходни канали?
Поръчката, която е обявена, предвижда близо 5.5 млн. лв. Държавата инвестира , но в бъдеще тези средства ще се върнат не само като приходи, а и като ефект от повишената безопасност за корабите. Целта е да не се стига до засядане на кораб, забавяне на товари. За нас са важни не само приходите, а и безопасността в пристанището.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Какво налага цялостното драгиране на подходните канали към пристанище Бургас?
Да почнем от там, че като държавно предприятие Законът за морските пространства ни е делегирало тази задача единствено и само на нас. Ние отговаряме като представители на държавата за всички подходни канали в акваторията на пристанищата с национално значение в България. Извършваме тази дейност по драгирането или удълбаването на тези подходни канали, за да осигурим по-добър достъп и по-голяма безопасност на корабоплаването до пристанищните територии.
Ще могат ли кораби с по-голямо газене да влизат в пристанище Бургас след драгирането?
Да, доколкото разбира се има възможност за това. Подходите към различните терминали са също различни. През годините са се удълбочавали тези канали и е била постигната възможно най-голямата проектна дълбочина, позволена от природата. С гвремето при експлоатацията са се получили натрупвания на наноси по дъното на подходните канали и това е намалило дълбочината на газене на корабите. Следователно някои кораби просто няма как да влязат в пристанището и да бъдат обработени. При това положение всички губят. Ние като държавен оператор, въобще всички страни в този процес на обработка на корабите. Затова ние подготвихме процедура за драгиране и постигане на проектните дълбочини, зададени при самото сторителство на пристанището. Такава процедура между другото не е правена повече от десет години в рамките на пристанище Бургас. Последното драгиране е било извършено във връзка със строителството на терминал 2 А, познат като „японския терминал” преди 2006-2007 год. С тази процедура, която е вече в ход, има вече подадена документация. Надяваме се до лятото да бъде избран изпълнител, който да започне драгажни дейности и да се постигнат навсякъде по всички терминали дълбочини...в това число и към частните пристанища, към пристанищата за обществен транспорт с регионално значение.
Кои точно подходи към кои точно терминали ще дълбаете?
Абсолютно всички подходи. Към терминал Изток 1, Изток 2, към терминал Запад, подходите към терминал Росенец, към терминала Несебър, регионалните пристанища, всички.
Каквато и дейност да започне у нас, се появяват еколозите и предупреждават за опасности от замърсяване. Има ли заплаха от драгирането за чистотата на Бургаски залив?
Разбира се, преди въобще да стигнем до тази процедура сме минали през съгласувателни процедури както с МОСВ, така и с изпълнителната агенция, която е компетентен орган. Има процедура къде точно да бъде поставена драгажната маса. Дори има спорове в научните среди дали драгажната маса е отпадък или част от морето. Така че всичко е спазено, определена е точка на 20 мили вътре в морето, където драгажната маса ще бъде разполагана.
По време на драгирането ще има ли пречка пред обработването на кораби и товари?
Има графици, всичко е съобразено. Ние ще се постараем да не навредим на работата при обработката на товари и кораби както на държавния така и на частните оператори.
Колко средства приблизително ще са нужни за тази глобална операция по драгирането на всички подходни канали?
Поръчката, която е обявена, предвижда близо 5.5 млн. лв. Държавата инвестира , но в бъдеще тези средства ще се върнат не само като приходи, а и като ефект от повишената безопасност за корабите. Целта е да не се стига до засядане на кораб, забавяне на товари. За нас са важни не само приходите, а и безопасността в пристанището.
автор: Красимир Калудов
.JPG)