Според редица изследователи много места в Странджа са заредени със силна енергия, която за някои дори има силата да пречиства и зарежда.
Това обуславя и богатата палитра от вярвания, суеверия и обреди, запазени от прадедите ни чак до наши дни. Лековити аязми, чудотворни икони, магически ритуали са само част от богатото духовно наследство, запазено през вековете. Едно от най-необикновените и въздействащи места е тракийското светилище Беглик Таш.
Намиращ се само на няколко километра от Приморско, на 128 м надморска височина, скалният комплекс привлича хиляди туристи всяка година.
На равна зелена поляна, заобиколена от гъста гора, са събрани на едно място огромни камъни с причудливи форми и необикновено разположение. Те представляват отделни елементи от цялостен религиозен комплекс, който според учените е създаден още от траките. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Общата площ на светилището е 6 дка.
В центъра се намира каменна площадка, около която са подредени няколко скални групи, имащи различни функции.
Най-източната част представлява преддверие, до което е „брачното ложе”. Историците смятат, че именно там върховните жрец и жрица са пресъздавали единението между двете божества.
В камъните около „ложето” са издълбани улеи, в които са се наливали четирите съставки, от които според траките е бил съставен света – дъждовна вода – символ на небето, мляко – символ на въздуха, олио – символ на огъня и вино – олицетворяващо земята. Тези природни дарове са се стичали по улиите и са събирали на едно място в издълбани „вани”.
Комплексът включва също два жертвеника, където са се полагали даровете към боговете, както и жречески трон. Липсата на следи от кръв кара изследователите да направят заключение, че жертвоприношенията са били предимно от растителен произход.
Големи заоблени камъни, наречени „менхири”, очертават най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в свещените ритуали.
Светилището разполага и със слънчев часовник, разделящ деня на 6 части. Той представлява един главен камък с интересна форма, заобиколен от шест по-малки,върху които пада сянката на централния.
Интересен обект в целия скален ансамбъл е и т.нар. календар – издълбани дупки в скала, които се окъпват в слънчева светлина при слънцестоене и равноденствие.
Част от комплекса е и Апостол Таш. Това е композиция от огромен каменен блок, поставен върху скална основа. Интересното е, че горният елемент се крепи само на две опорни точки, а между тях има хоризонтална ниша. Не е ясно по какъв начин древните траки са успели да поставят двата елемента един върху друг, предвид огромните им размери, но историците са категорични, че композицията е дело на човешка ръка.
Зад Апостол Таш е разположен долмен, който няма погребална функция, а е създаден с ритуална цел. „Пещерата” в долмена символизира женската утроба, препращаща към Богинята майка.
Коментари
