Да допишем Древността

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела. Той е свят на две сили, на получаване и на отдаване. И за разлика от нашия свят, няма разстояние и обем. В резултат на Големия взрив се е образувала Вселената. Двете сили е трябвало да създадат пространство за нея. А в това пространство е пробила искра от висша енергия и се е зародило творението, силите, планетите, галактиките. И ние се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е точно определено, има своето място и обем. Без триизмерното пространство, не сме способни да се ориентираме. Духовният свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него. Но къде е този духовен свят? Отговорът изисква да се покаже място, а няма такова. Как духовният свят е свързан с нашия живот? Има ли той отношение към нас? Да, управлява ни и се намира на по-високо ниво, където Айнщайн и други физици са искали да проникнат. Но е невъзможно за всеки. Необходимо е обучение в Древна наука, за да се достигне. От нея научаваме, че от този висш, духовен свят ни въздейства природна сила, която насочва живота ни и сме подчинени на нейното управление. Въздействието е чрез сила на получаване и сила на отдаване, които по различни начини се преплитат, помежду си. Силата на получаване е желанието да привличаш към себе си, да поглъщаш всичко, а силата на отдаване е желанието да отдаваш навън. В нашия свят тези две сили пораждат явленията на всички нива, тъй като действат вътре в материята. А тя представлява основата на нашата същност, желанието за получаване на наслаждение, усещането, което спомага оцеляването ни. Тези две сили въздействат върху нашия свят във формата на графики, а съвкупността на двете въздействия е във вид на символи. И когато гледаме символите, различаваме едната сила, другата и как, по определения в момента начин, въздействат на материята. Има 27 букви, стандартните съчетания на двете сили. Един вид печат, който се отпечатва в материята, в желанието за получаване и то, след този отпечатък, започва да живее и да се променя. А това желание или материя е цялата природата (нежива, растителна, животинска, човек), която съзнателно или подсъзнателно, иска да се наслаждава, да се чувства добре във всеки миг. А върху този материален свят, все едно клавишите на пишуща машина „удрят“ и той получава различни въздействия, във вид на впечатления, желания, мисли, действия. Така, чрез предаване на текст, се обезпечава съществуването и развитието на материалния свят в определено направление. Подобно е на код в програмата на компютър, който задейства това, което ще поискаме, което ще помислим, решенията, които ще приемем и осъществим, това, което ще бъде. Всичко. Затова всички искат да знаят буквите. Но има места от текста, които остават празни и там можем да напишем своята реакция. В това се изразява независимостта на човека. Ако знае буквите и може да запише правилно тези букви, така че неговият запис и записаният в текста да са в хармония и осъществяваната програма да се развива добре. Това означава, че който е ограмотен, може да контролира своята реакция и действия. Критерият за грамотност се състои в това да може да контролира двете сили, за получаване и за отдаване. Той трябва да знае как да изясни и да формира всяка буква в себе си от силите отдаване и получаване. Да знае къде се намират двете сили в него, да може да ги различава, да ги съчетава, така че да се получат различните букви, които изразяват свойства, качества. Ако може да ги съчетава в себе си, ще може да разбира програмата, накъде води тя и да стане част от нея, според това, което иска да постигне. Тогава човек може да вложи своите желания и чувства там, дето е оставено празното място, за да стане успешен партньор при писането на текста. Никой не може да го направи за друг. Има повеля, че всеки от нас трябва да напише своя свитък от Древната книга. А това означава, че е необходимо да се изучи програмата от първата буква до последната. Да се запишат, да се разбере какво ни дава тази програма, която не разказва за историята на народ, живял преди хиляди години, а за нас, самите, за това как сме устроени. Когато четем всички тези букви – свойства, чувстваме как ни въздействат. Затова всеки има свое изживяване, пише своя книга и когато я чете, през него преминава редът от началото до края. Разбира го, чувства го и пропуска през себе си тази програма на творението, заедно с всички взаимовръзки. Друг човек ще го направи по друг начин. Всеки, според своята природа. Ние всички сме различни. Да напишеш този свитък на сърцето си не означава, че ще отпечаташ желание, а че обработваш всички тези букви, последователността им, съгласяваш се с тях, променяш себе си, в съответствие с всяка буква и тогава тя се записва в твоето желание. Така че, материалът, който се формира във всяка буква, това е желанието. Всеки има свое желание за удовлетвореност, за оптимално състояние и затова иска да получи в себе си буквите, формирани от своето желание. И тогава вече, ще може да знае какво да добави в празните пространства. Ако знае да пише своите букви, ще е способен да постъпва със своя базов инстинкт, така че да се чувства добре и да го поставя в определен ред. Всеки иска това, но не му се удава. Това е пътят на успеха към състоянието на абсолютно добро. Но има условие: тези букви могат да се отпечатат върху отдаваща, любяща материя, която е противоположна на нашия егоизъм. Всяка буква е символ, форма или характеристика на това, как даваме добро на другите, как влияем на всички с добро. И формата на буквите, и начинът на съчетаването им говори за това, че от материята - желанието за получаване, създаваме желание за отдаване. И тогава вече, от желанието за получаване се формират буквите. Всяка буква символизира, че желанието, което преди е било егоистично, сега иска да отдава на другите, да им даде нещо, да им помогне някак, да спомогне общата програма да се реализира и на всички да им бъде добре. Това е, което правим от своята природна материя. Тайната на буквите е само за този, който не ги познава. Който ги знае, са букви за работа. Като създва от себе си различни свойства за отдаване, човек се уподобява на създалата ни природна сила, добра и отдаваща. Когато започваме да виждаме какви възможности има за човека, даже е невъзможно да се оцени това по достойнство. автор: Емилия Наумова Коментари