Миналия петък си поговорихме за това какво е професионално прегаряне или емоционално изтощение и кои професии са най-податливи на този синдром.
Към този списък днес ще добавим и личностовите особености на онези, които са най-застрашени да достигнат този последен етап на
бърнаут.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
Обикновено това са хора, за които професията е най-важна, чрез нея те се определят като успешни и значими. За тях работата е единствен източник на удоволствие и забавление. Също така по-срамежливите, съвестните, изпълнителните служители по-бързо стигат до емоционално изтощение на работното си място.
Как да разпознаем дали това се случва с нас или на наш близък?
Всичко започва постепенно. Първо усещаме, че работата, която преди ни е носила удоволствие, работили сме я с ентусиазъм , в един момент се превръща в рутина. Започваме да ходим на работа с нежелание. Възможно е по-често да се разболяваме, да ни боли главата, стомахът, вратът, гърбът. Настроението ни се променя. Отношението ни към колеги и клиенти се влошава, докато в един момент се превърне във вулгарно (може би почти всеки ще си спомни подобно отношение към себе си от лекар, служител в пощата или Общината). Това отношение обикновено се пренася и в семейството, като започват по-чести кавги с децата и партньора.
В някой европейски държави този синдром е включен в международния класификатор на болестите и личните лекари препоръчват лечение, което включва психотерапия, плюс медикаменти и творчески отпуск от шест месеца.
В България няма подобна практика, но това не означава, че синдромът
бърнаут не е разпространен между нас.
Какво бихме могли да направим, ако разпознаем някой от симптомите у себе си?
Доказано е, че хора, които имат семейства, деца, личен живот, много по-рядко достигат до бърнаут. Играта с децата, приятният разговор със семейния партньор, хобито – всичко това са средства, чрез които можем да се разтоварим и да се заредим с положителни емоции. Съществуват и различни релаксиращи техники, които много помагат за разтоварване от работния стрес.
Желателно е всеки един от нас да планира така деня си, че да му остава време за почивка всеки ден! През това време е добре да не мислим за работа, а за нещо приятно, което ни предстои.
Други средства и начини за предпазване от работния стрес са така наречените тиймбилдинги, включването в различни тренинги и обучения за релаксация. В такива формати служителите общуват по един нов и различен за тях начин. Това им помага да се опознаят по-добре в една неформална обстановака и да излязат от рутината.
Нека не забравяме обаче, че за нашето психическо и физическо здраве сме отговорни на първо място ние!
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Снимка: Photo: ollyy, Shutterstock
Коментари
Миналия петък си поговорихме за това какво е професионално прегаряне или емоционално изтощение и кои професии са най-податливи на този синдром.
Към този списък днес ще добавим и личностовите особености на онези, които са най-застрашени да достигнат този последен етап на бърнаут.
[caption id="attachment_49296" align="alignright" width="259"]
Елена Дросева - психолог[/caption]
Обикновено това са хора, за които професията е най-важна, чрез нея те се определят като успешни и значими. За тях работата е единствен източник на удоволствие и забавление. Също така по-срамежливите, съвестните, изпълнителните служители по-бързо стигат до емоционално изтощение на работното си място.
Как да разпознаем дали това се случва с нас или на наш близък?
Всичко започва постепенно. Първо усещаме, че работата, която преди ни е носила удоволствие, работили сме я с ентусиазъм , в един момент се превръща в рутина. Започваме да ходим на работа с нежелание. Възможно е по-често да се разболяваме, да ни боли главата, стомахът, вратът, гърбът. Настроението ни се променя. Отношението ни към колеги и клиенти се влошава, докато в един момент се превърне във вулгарно (може би почти всеки ще си спомни подобно отношение към себе си от лекар, служител в пощата или Общината). Това отношение обикновено се пренася и в семейството, като започват по-чести кавги с децата и партньора.
В някой европейски държави този синдром е включен в международния класификатор на болестите и личните лекари препоръчват лечение, което включва психотерапия, плюс медикаменти и творчески отпуск от шест месеца.
В България няма подобна практика, но това не означава, че синдромът бърнаут не е разпространен между нас.
Какво бихме могли да направим, ако разпознаем някой от симптомите у себе си?
Доказано е, че хора, които имат семейства, деца, личен живот, много по-рядко достигат до бърнаут. Играта с децата, приятният разговор със семейния партньор, хобито – всичко това са средства, чрез които можем да се разтоварим и да се заредим с положителни емоции. Съществуват и различни релаксиращи техники, които много помагат за разтоварване от работния стрес.
Желателно е всеки един от нас да планира така деня си, че да му остава време за почивка всеки ден! През това време е добре да не мислим за работа, а за нещо приятно, което ни предстои.
Други средства и начини за предпазване от работния стрес са така наречените тиймбилдинги, включването в различни тренинги и обучения за релаксация. В такива формати служителите общуват по един нов и различен за тях начин. Това им помага да се опознаят по-добре в една неформална обстановака и да излязат от рутината.
Нека не забравяме обаче, че за нашето психическо и физическо здраве сме отговорни на първо място ние!
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Ако желаете индивидуална консултация с професионален психолог, свързана с възпитанието и проблемното поведение на детето, както и с личностните взаимоотношения в дома и в службата, можете да се обърнете към Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”. Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Снимка: Photo: ollyy, Shutterstock
Коментари