Правилното намерение

Все се питаме, как да не нанесем вреда с действията си, в своето отдаване към другите хора? Правилно ли е нашето намерение? Оказва се по-важно, полагането на усилия, за да стигнем до правилното намерение. Както малкото дете, което иска да почерпи майка си и взима чинията, за да я поднесе, но тя му дотежава и я изпуска. Неговото намерение е било правилно. Поривът му към нея го води до добра, правилна постъпка, независимо, че нещо е счупено. Това е без значение. Основното е намерението. Как можем да знаем, защо се е счупила чинията и на какво е трябвало да се научи детето? Осъзнавайки своите желания, смятаме, че сме осъждани по тях. Но не е съвсем така, защото предварително е известно, че не сме способни да извършим действието правилно и „ще счупим чинията“. Основното е, че сме работили върху своето намерение. През филтъра на духовното преминават само намеренията, а самите действия, изразяващи се в промяната на желанията и тяхната реализация, остават отсам. Отчитат се само намеренията! Вложили сме толкова сили, за да извършим хиляди различни неща, но през филтриращата мрежа са преминали само нашите намерения. И на духовния екран ще са показани само нашите намерения, въпреки че сме вложили много труд. Затова не разбираме какво се случва, понякога. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Трябва да се види, дали тези действия са съпроводени с правилни намерения или не? Може би, не сме вложили намерението? А това, явно означава, че нищо не сме направили! Оставащото за човека, при приключване на жизненият му път, са само намеренията. И от всичките седем милиарда, населяващи Земята, колко ли правилни намерения преминават през филтъра и се включват в отчитането? Затова е казано: „Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. В духовното, човекът се представя с намерението, а не с физическите си действия. Духовният филтър изчиства всичко, което се случва и остава само  намерението. Получава се една чиста и красива картина, олицетворяваща положителния импулс на намерението, сякаш нищо друго не се случва, впоследствие в този свят. Не е фатално, че засега не умеем да достигнем правилното намерение. Главното е, колко сили сме вложили, опитвайки се да се задържим в това намерение при условия, независещи от нас. Дори е възможно да е предначертано да сгрешим, защото не сме единствени, само ние и сме включени в една обща мрежа, в която действат различни условия. Вече осъзнаваме, че резултатът не зависи от нас, а съществените са единствено усилията ни за него. Затова, наблюдаващият нашата действителност „с очите на намерението“, ще вижда съвсем друг свят, доближаващ се до картината на духовния свят, който е свят на намерението. И всичките ни отправени молби ще са насочени за правилното намерение, което определя делата и съединението на хората. Всичко се оценява по намеренията, доколко техният плам е силен и чист. автор: Емилия Наумова Коментари