Фермерът Станислав Славов: Ограниченията в наредбите отблъскват младите хора от земеделието

[caption id="attachment_52927" align="alignleft" width="300"] Станислав оцелява на инат и влива цялата си енергия в своето земеделско стохпанство, но все повече се чуди дали усилията си струват[/caption] Станислав Славов е един малкото млади хора в Бургаска област, които развиват свой бизнес в селското стопанство. Младият фермер с висше образование от УНСС  оцелява на инат и не може да разбере защо всичко в държавата работи така, че да затруднява неимоверно много желаещите да обработват земята и да произвеждат плодове и зеленчуци тук в България, а не да ги внасят от чужбина. Ето какво сподели Станислав в интервю за читателите на „Бургаски репортер” С какви проблеми и ограничения се сблъсква един млад фермер в България? Ограничението пред младия фермер да не работи на никаква друга работа на повече от четиричасов работен ден, на трудов договор или граждански...това е ужасно. В земеделието, по-точно в растениевъдството, в овощарството може да си вършиш работата регулярно, например на седмица две да ходиш да напръскаш, да изореш...както си го направиш. Долу горе отнема между три и четири седмици на година. Това е доказаното време, през което можеш да си свършиш работата за овошките. През останалото време какво да се прави. Аз се занимавам със зеленчукопроизвоство. Имаше валежи, предната година суша...това убива реколтата. Мога да правя това между три и шест месеца при добро време. През останалото време какво да правя? Аз сега ще навърша 27 години, искам да създам семейство. Как ще го гледам? Никъде не искат да ме вземат на работа с тези условия да работя до 4 часа. Какво рискувате, ако нарушите ограничението и работите повече от четири часа на ден на друго място извън вашите овошки? Рискувам да бъдан наказан да върна всички пари, които съм взел по мяраката. В случая 12 500 евро плюс лихвите по тази сума от мярка 112 „Млад фермер”. Започнал съм по тази мярка, всичко е ок, но ми пречи изключително много това ограничение на министерството.  Те ме следят и контролират. Нека го правят с проверки дали съм изпълнил всичко по клаузите, дали се грижа за овошките си, дали съм закупил трактор, но не и да ме ограничават и да ми връзват ръцете. Реално през зимните месеци навън при -5 градуса какви зеленчуци ще гледам? Мислите ли, че това ограничение е една от причините да отблъсква младежите от възможността да работят в селското стопанство? Абсолютно е така. Имам много приятели, които биха искали да се занимават със селско стопанство, имат желание и възможности, но тези ограничения ги спират и засягат все още всички. Каква е вашата позиция, какво искате от правителството по тази наредба N:9, която ви забранява да работите повече от четири часа на друго място? Наредба N:9 е мисля, че от 2007 год или от 2006 год. Ние сме се обединили и контактуваме с Държавен фонд земеделие. При честата смяна на правителствата, идват си и си отиват и няма адекватни реакции в този фонд. Който дойде на власт и натам се обръща всичко. Защо се насочихте към нещо толкова тежко и трудно като селското стопанство? Исках да опитам нещо сам. Да работя за себе си. Да създам нещо и да включа приятелите си, семейството...това ми харесва да правя и ми се отдава. Каквото съм полял, то е пораснало. Завърших УНСС и нямах после какво да правя, появи се тази идея и мисля си, че е много добра. Аз съм зеленчукопроизводител, имам овошки. Дядо ми е бил стар бостанджия и от него мога само да почерпя опит. В началото, когато стартирахте работата си като земеделец, как реагираха вашите приятели? Много ме подкрепиха, когато имах нужда от помощ. Някои от приятелите ми идват и работят при мен, разбира се плащам им. Работят с желание. Много е трудно лятото навън да работиш на 38 градуса, но успяваме заедно. Успявате ли да пласирате продукцията си тук на пазара и с какви проблеми се сблъсквате в конкуренция с големите вериги? Това е един от най-големите проблеми за земеделския производител, който се занимава със зеленчуци. Просто пазарът е един огромен монопол. Не само, че има много големи играчи, с които няма как да се преборя като малък производител, но има огромен внос, който разрешиха от Гърция и Турция. С очите си съм виждал как тонове гръцки и турски домати се внасят тук край Бургас, при положение, че тукашната продукция може да задоволи цялото потребление в Бургаска област. Как един турски и гръцки домат е по-евтин от вашите? Българската държава на мен ми дава субсидия от 23 лв. на декар. Гръцкият ми колега преди две години взима около 100-120 евро на декар. Сами виждате каква е неговота изгода. Той взима около 10 пъти повече от мен. Следователно той изкарва много по-евтина продукция от моята, защото на него на единица продукция разходите му струват много по-малко. Дори да не продаде своите домати, вече си е взел парите от държавата и за него няма пролем. Той е на плюс. Дори да пусне на пазара продукцията си на максимално ниска цена, няма проблем за него. Може да подбие цената толкова ,че да не му прави впечатление. Тяхната държава ги субсидира в големи размери. През следващия програмен период тази огромна разлика между вас и гръцките ми колеги ще се намали ли? А тази привилегированост на зърнопроизводителите спрямо вас овощарите и зеленчукопроизводителите ще се премахне ли? Зърнопроизводителите затова карат огромни автомобили, дори чак излизат да стачкуват с тракторите си за по 300 000 лв. Как става това?  Аз не мога да стачуквам с моя трактор, който струва 10 000 лв., защото не мога да му платя горивото за това. За следващия програмен период не са ми високи очакванията, въпреки че харесвам правителството на ГЕРБ. Ако останат два три мандата ,може и да постигнат напредък, но за един мандат...не знам. Първо трябва да изчистят утайките в политиката и след това другото. Нямам почти никакви надежди. Смятате ли да продължите да развивате вашето стопанство? Моето стопанство е в Димчево. Подписал съм договор с Държавен фонд земеделие и ЕС за моите овошки. Орехите, които отглеждам  лично ,ще си ги запазя. Но за зеленчуците, мисля си ,че няма да стане работата. В момента почти всички, 50-60% от земеделската земя край село Димчево е под вода около два месеца. Имаме барака, която е висока около 3 метра. В момента от нея се вижда само покрива. Милиони литри вода от Мандренското езеро са заляли всичко.  Дигата, която пази селото от заливане...в момента от нея е останало едно парче четири метра широко и половин метър високо. Всичко друго е залято.       Коментари