24 ноем. 2014 2014-11-24 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Експерти: Русия за Китай е суровинен придатък, с който трябва да се държиш твърдо

РоссияСъзнателният отказ от европейския избор ще направи Русия аналог на Китай и Япония - но не съврменните, а на избралите до края на XIX в. пътя на самоизолация, оказали се неконкурентоспособни при сблъсък със Запада. Това заяви депутатът от Държавната Дума Валери Зубов и първият вицепрезидент на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин в статията си "Защо ни е Китай и защо сме му ние на Китай ", публикувана във вестник "Ведомости". Според тях, сближаването на Русия с Китай може да се тълкува по различни начини. "Ако говорим за развитието на отношенията със съседна страна, сътрудничеството може само да се приветства. Ако геополитическата преориентация към Азия е опит за вземане на цивилизовано решение, то този избор е задънена улица. Има сериозни основания да се смята, че част от руския елит се опитва сега да направи именно такъв избор", отбелязват авторите. В "китайския избор" за съвременна Русия има два аспекта - глобален и локален. Според Зубов и Макаркин, разглеждайки първия, може да се каже, че Русия исторически е европейска държава. "За това свидетелстват и доминиращото вероизповедание, и търговският път "От варягите към гърците"*, и положението на жените в обществото... А също и Довмонтовият град в Псков, Невски проспект в Санкт Петербург, московската улица Пречистенка, старите квартали на Красноярск и Иркутск - географски азиатски, но исторически европейски градове. Но най-важното - политическите, икономически и географски предпочитания на обществения елит", подчертават те. Русия е правила само веднъж азиатски избор – в XIII век, когато тя се оказва сама с могъщата Златна Орда. Изборът е бил прост: по-нататъшно разорение с възможна загуба на държавност или принудително подчинение. Говорейки за локалния аспект, авторите поставят въпросите: ще донесе ли ориентацията към Китай поне средносрочни прагматични ползи? Ще се превърне ли той в световен икономически лидер, както мнозина прогнозират, основавайки се на неговите мащабни икономически успехи през последните десетилетия? Същите прогнози през 1970-те години е имало по отношение на Япония, но те не се оправдават. Китай в момента преживява трудни времена, тъй като темпът на нарастване намалява, а обществото все по-активно настоява за промени. "Русия за Китай е огромна суровинна страна, чиито ресурси може да се използват, отнасяйки се към нея с твърда ръка. Така се е случило с петролното споразумение, резултатите от което са били ревизирани след сключването му и се поддържат за сметка на бюджетните дотации. И с газовия договор: китайците протакаха няколко години, домогвайки се до изгодни за себе си условия. И дочакаха сблъсък на Русия и Запада, който създава за тях уникален "прозорец на възможностите" - считат авторите на статията. - Китай се въздържа от авансово плащане за строителството на "Силата на Сибир", но охотно дава пари за вноса в Русия на китайски стоки". Впрочем, отбелязват те, сериозни въпроси повдига и един от традиционните "антикитайски" стереотипи - за експанзия в Сибир. За Китай е много по-изгодно да получава необходимите му ресурси от Русия, отколкото завладяване на територия с население, което трябва да издържа (социалните гаранции в Русия са по-високи от китайските). Но има едно изключение - Приамурието и Приморието, които китайското общество, въпреки сключения граничен договор, все още смята за част от нейната територия, откъсната в XIX век. в резултат на неравностойни договори. "Китай умишлено е избрал понятието „догонващо развитие“, стремейки се да ликвидира изоставането от Запада, и е постигнал по този начин значителни резултати, макар и придружени с риск. В съвременна Русия концепцията за догонващо развитие изглежда политически некоректна: къде по-приятно е да се разсъждава за собствената си изключителност и "специалния път". Но може да се окаже така, че все пак ще трябва да догонва Запада, само че с цената на много загубено време и при значително по-лоши условия", заключават експертите. * Путь из варяг в греки. (Путь «из варя́г в гре́ки»,) - воден търговски път в Киевска Рус, свързващ Северна Рус с Южна, с Прибалтика и Скандинавия с Византия  /http://dic.academic.ru/ Източник: //www.rosbalt.ru Снимка: NEW YORK TIMES Коментари