Екипът на експедиция „Странджа“, ръководена от археолога Даниела Агре, осъществи проучване на тракийски укрепен дом в м. „Голата нива“ – с. Синеморец.
Средствата за разкопките, които продължиха повече от месец, бяха осигурени от Община Царево.
Археолозите разкриха основите на изключително добре запазена църква във вътрешността на оградената площ.
„Тя е еднокорабна, с дължина 18 м и ширина 9 м.. Изградена е от ломени камъни споени с хоросан. Конструкцията е била укрепена с дървени пояси – сантрачи. Покривът е бил двускатен, а покритието е с венециански тип керемиди. Подът на църквата е вкопан в здравия терен – характерен белег на много църкви, строени през османското робство.”, обяви научният ръководител на обекта Даниела Агре.
Архитектурният й план в голяма степен се доближава до този на църквата „Свето Възнесение Господне“ в Ахтопол.
Съдейки по откритото голямо количество керамични и стъклени съдове, фрагменти от стенописи, построяването на църквата следва да се отнесе към средата-втората половина на XVIII в., а използването й е продължило до началото на XX в.
Коментари
Екипът на експедиция „Странджа“, ръководена от археолога Даниела Агре, осъществи проучване на тракийски укрепен дом в м. „Голата нива“ – с. Синеморец.
Средствата за разкопките, които продължиха повече от месец, бяха осигурени от Община Царево.
Археолозите разкриха основите на изключително добре запазена църква във вътрешността на оградената площ.
„Тя е еднокорабна, с дължина 18 м и ширина 9 м.. Изградена е от ломени камъни споени с хоросан. Конструкцията е била укрепена с дървени пояси – сантрачи. Покривът е бил двускатен, а покритието е с венециански тип керемиди. Подът на църквата е вкопан в здравия терен – характерен белег на много църкви, строени през османското робство.”, обяви научният ръководител на обекта Даниела Агре.
Архитектурният й план в голяма степен се доближава до този на църквата „Свето Възнесение Господне“ в Ахтопол.
Съдейки по откритото голямо количество керамични и стъклени съдове, фрагменти от стенописи, построяването на църквата следва да се отнесе към средата-втората половина на XVIII в., а използването й е продължило до началото на XX в.
Коментари