Да усетим радостта!

В своята книга, „Свързани в една мрежа“, Н. Кристакис и Д. Фаулер отбелязват, че съвременната технологична епоха е допринесла за увеличаване на зависимостта ни един от друг, а самото ни развитие налага ново социално мислене и преоценка на старите ценности. Всички хора, сякаш се оказваме неподготвени за новото. Не разбираме своята собствена природа и не знаем, защо сме се появили на този свят. Не разбираме причината за нашите постъпки. Не знаем за миналите, настоящите и бъдещи състояния на природата. Не знаем законите, по които се развива Светът и къде върви. Не знаем защо, винаги не ни достига удовлетвореност? И защо, постигайки желаното, се насочваме към следващо желание? Защо, съществуваме, ограничени от време, място и скорост? Каква е природата на тези понятия? Защо, през по-голяма част от времето мислим за себе си и почти никога за другите? Защо, обичаме едни неща, а други не харесваме? Защо, на неживо, растително и животинско ниво от развитие на природата има взаимни връзки и равновесие между отделните обекти, а при хората ги няма? Човекът се е появил, в резултат на еволюцията. Къде е насочена тя? Защо, като продукт на природата и като следствие от нейните закони се държим така, като че ли нямаме никакво отношение към нея и законите ѝ? Защо, природата e избрала да даде на човека усещането за срам? Тези теми ще бъдат посрещнати с интерес и ще притеглят интелигентното съвременно поколение в училището, загубило напоследък своята популярност. Но как да се застъпят там, след като от втората половина на 18-ти век, от времето на индустриалната революция до наши дни, то се развива, за да осигурява подходящо обучение, на работещите във фабрики и предприятия. А сега, когато новите технологии изискват малко участие на работна ръка и природата налага да се ограничаваме само до най-необходимото за съществуването ни, идва време за намаляване на производството и за развиване на човека в проявата му над животинското съществуване. Това ново развитие ще наложи и нов подход, промяна в приоритетите, като на преден план ще излезе възпитанието, а после обучението, за да сме адаптирани към съвременното развитие на Света като глобален и интегрален. Нужно е да заменим образователните програми за опазване  на околната среда, с програма за възпитание, в която се разглежда човекът като интегрална част на природата и зависим от нея. Работата ни се пренасочва от борбата с последствията, като изчистване на замърсената природа и възстановяване на екосистемата, в предотвратяване на тези необратими последици, чрез възпитаването на човека, за възприемане от него на единната система, в която всичко е свързано в едно цяло и няма разграничаване на човек и природа. Оказва се, че глобализация не е само термин. Това е еволюционен процес, налагащ възприемане на нов подход в световен мащаб, при който благополучието на всяка съставна част, от отделния човек до държавата и от отделната държава до Света като цяло, зависи от сътрудничеството и загрижеността за общото добро състояние на тази общност. Тази взаимна подкрепа, изразена на всички нива на обществото ще е това, на което трябва да се научим. От детската градина до университета, ще е необходимо да се въведе в програмата за обучение предмет на темата за взаимната подкрепа. Ако успеем да организираме нашия живот така, както е организиран от съвършената природа сред по-ниските нива на организмите, като не се намесваме, поради своето незнание, а ѝ сътрудничим, ще живеем пълноценно и докоснати от радостта! автор: Емилия Наумова Коментари