Намерение

Човекът е изграден от желания. Така е създаден, за да оцелява и да еволюира. Но достигнал определен етап от развитието си, вече не се удовлетворява с постиженията на материално ниво и се насочва, дори несъзнателно за излизане от състоянието на елементарното си егоистично съществуване. За него започва една вътрешна, духовна работа, която не е в коригиране на желанията, а в поправяне на намеренията му. Човек иска всичко и ако може, по много. Достига състояние, в което да изпитва срам от желанията си, защото иска да се удовлетвори по всеки възможен начин. Но няма знанието, че само е необходимо да превключи усилието си от това, “какво иска” в посоката “заради кого и защо го иска”. Ако успее да насочи тези желания в “полза за ближния”, ще се смятат за  поправени и няма да изпитва неудобство от тях, макар и да са останали същите. По-високото стъпало от развитието на човека не е осъществяване на самото желание, а е на желанието с нужното намерение. Постепенно, приучавайки се към контрол над намеренията си, започваме своята духовна работа. Именно анализът и съсредоточаването върху самото намерение, се явяват нейното основно свойство. Ако човек се занимава само със своите желания се изявява като психолог. Ако извършва действия по намаляване или увеличаване на желанията си, то прилага някакви духовни практики. В стремежа  си за поправяне на егоистичната природа, усилието е насочено към промяната на своето намерение. Защо човек, изначално не променя своите намерения?   Защото е невъзможно да ги измени сам. Може само с помощ от природата.   Наблюдаваме как птиците или рибите се движат в ято. В морето се струпват милиони риби и всичките се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум. Това е така, защото са взаимно свързани. Птиците се обръщат едновременно, но не след водача си. Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг, в тяхното общо движение. Усещанията на всяко дърво в гората се предават на всички останали дървета и то не във физическата им комуникация. По такъв начин, природата, групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, независимо от разстоянието, от времето и от каквото било. Милиардите хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части, които не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които природата управлява. Достатъчна е една команда и всичко се задвижва по определен ред. Защото съществува замисъл на творението, както при построяването на една сграда. Първо се правят чертежите и след това започва строежа, съгласно плана. При замисъла на сътвореното от природата, същността е този план, който управлява всичко и ние, всички сме му подчинени изцяло. Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мислите и фантазиите ни, всичко това не сме ние. Човекът е усещане. Това, което усещаме в своето получаващо желание, това сме ние. Изключени, от усещането, ще загубим всякакво осъзнаване, ще изчезнем. Всеки от нас е едно малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материята е желание. Затова, не е проблематично управляването на милиардите хора. Тъй като, всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко “щракване” и промяната се отразява на всички, както е в рибния пасаж. Груповият разум е присъщ на всяко струпване от животинското, растителното и неживото ниво на природата. Той съществува и на човешката степен, но ако съзнателно поискаме единството между нас, въпреки своето нежелание за него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред, на нивото “човек”, излязло над животинското състояние. Както гост, намирайки се на богато угощение, организирано от домакина разбира, че всичките му намерения са насочени за удовлетворяване на себе си, наслаждавайки се на предоставената му храна, го досрамява и решава егоистичното му удовлетворение да е придружено от намерение за удоволствие на домакина, вложил старание и средства, за да го посрещне така добре. Невъзможно е да се изменят желанията – те са нашата същност, нашата природа. Затова пък, намерението може да се променя и ще действаме така, както ни ръководят нашите желания, но с намерение заради другите, за да постигнем подобието си със създалата ни природа. Само тогава ще бъдем неограничавани, несанкционирани чрез методите, по които тя може да ни въздейства. И ако постоянно съсредоточаваме мисълта си, относно характера на своето намерение, ще можем да изместим вниманието си от желанията към намеренията. Ще можем да оценяваме всички обекти, предмети и взаимоотношения с хората в техните намерения, а не в действията и в желанията. Тогава ще напредваме в развитието си, не чрез страдания, както сега е принудено цялото човечество, а съзнателно и леко. В какво се проявява човекът? Именно в своите намерения. автор: Емилия Наумова     Коментари