Посоката

Там, където желанието за наслада и намерението, изразено в получаване за себе си властва, където личната изгода съществува, където гледаме на реалността, на себе си, на света и на другите през намерението „какво мога да получа от това”, както ни е вродено, там виждаме нашия материален свят. Така родени и израстнали, ни е трудно да възприемаме света по друг начин. Ние различаваме само това, което ни изглежда добро и полезно или опасно и вредно. Виждаме само това, от което желанието ни за удовлетворение може да получи удоволствие или това, от което трябва да се пази, за да избегне страданията. Не забелязваме на кого можем да отдадем, а виждаме само от кого можем да получим. Така представената ни картина, се нарича „този свят”. Ако променим своето възприятие за реалността и поискаме да погледнем от ъгъла, на кого и как можем да дадем, тогава вече ще видим бъдещия свят, намиращ се над нашия свят. Ще различим други форми, други взаимовръзки и ще навлезем в духовния свят. Разбирането, че има само превключвател на възприятието и той е: от „желанията и мислите за себе си“, представляващо „този свят“ към „желанията и мислите за другите“, което е „висшият свят“ е най-трудното постижение в живота на човека. Да си представим това, не като мисъл, а като чувство, за да ни стане присъщо, не е толкова лесно и са необходими много години. По-лесно е да си представяме „духовния свят“, съществуващ извън пределите на нашия свят или извън пределите на нашия живот. За нас е естествено да си го представим във вид, подобен на земния или във вид на други същества и образи, но не и възникващ в този свят, в нашето възприятие и отнасящ се до всички, обкръжаващи ни обекти и хора, които са наши части, част от самите нас. Не можем да приемем, даже и многократно да сме слушали и чели, че разликата в световете е в нашето отношение към това, което ни обкръжава. Когато е насочено „за себе си“, усещаме „този свят“, а „от себе си“ – ще усещаме „висшия свят“. Дотолкова сме привикнали и срастнали с усещането за обкръжаващия ни свят като към непроменяема реалност, та не можем да си представим, че всичко зависи от нашето отношение към него. Необходимо е да възприемем света само вътре в нас, че отвън не съществува и вече ще приемем, че трябва да променим само себе си. „Да променя себе си“ ще означава да променя, не своите желания и свойства, а своето отношение към света. Дали да използвам своето намерение в посоката „за себе си“ или „от себе си“, заради другите. Формирането на този превключвател в нас изисква много време. Но след като го изградим и  усетим съществуващ, вече лесно ще работим с него. Превключването му от „за себе си“ – на „от себе си“, се явява единственото важно нещо в живота ни. С това започва истинската духовна работа, която представлява самоанализ и действие за поправяне на посоката. В днешно време това преобръщане на съзнанието се наблюдава в целия свят. Всеки трябва да усети този превключвател в себе си и тъй като постижението става масово, ще бъде по-лесно осъществимо за всеки човек. автор: Емилия Наумова         Коментари