Ученият Арнолд Семенович, академик, неврохирург пише в трудовете си за мозъка, че вижда вещество, клетки, пълни с огромно количество знания, но как работят, така че при всеки сигнал на нерв от ухото или от окото се създава някаквакартинав мозъкаи как се разбира, че това е възприятие заопределен обект или се отнася до самия човек не може да се изясни.
Съзнанието и мислите ни нямат място в мозъка.Това е тайна, загадка за нас, която е над нашето разбиране. Какво представляват нашите мисли и как става обработката им в мозъка?
В книгите, завещани ни от миналото се казва, че има огромно силово поле и ние се намираме в него. Съществуваме, живеем непрекъснато в него.
Можем чрез сетивата си давъзприемаме част от това поле, но не виждаме истинската картина, какво има там, какви сили и как са свързани помежду си, какво се случва в този биологичен, духовен суперкомпютър?
Носителят на Нобелова награда по физиология и медицина австралийският неврофизиолог сър Джон Екълс казва: Мозъкът не произвежда мисълта, а я възприема отнякъде, отвън.
Това ни напомня, свързвайки със съвременните познания, че мозъкът ни представлява видмодем, който приема, трансформира и предава информацията към организма ни от това поле, с което всички сме включени.
Ученият продължава: „Мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна със своя отпечатък“.
Руският учен и лекар Пирогов пише, че мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган на световната обща мисъл, с която всички ние сме свързани.
А какво е тогава нашето съзнание?
То дава представа как ние възприемаме света, който сякаш „пречупваме“ чрез нашите качества, с които сме създадени и означава, че можем да формираме и да създаваме реалност, която да е над това възприятие чрез намеренията си, като ги направим по-възвишени и хуманни. Можем да се убедим за това, осъзнавайки колко много сме свързани и колко много сме си необходими , едни на други, защото всеки е възприел света, по своему, различно от това на другите. Затова има неразбиране между хората, защото всеки вижда дадена ситуация различно, дори усеща природата различно, взависимост от качествата на сетивата си и своето развитие. Дори от приоритетите в ценностната си система, която се базира на възпитание, обществена среда, развитие на личността, стремежите ѝ. Но всичко това е „заложено „ в нас от „Суперкомпютъра“.
От нас се иска ново разбиране на ролята на човека и действие в единност с другите за общото благо на Формацията Природа, в която живеем. Издигайки се, човекът като най-висша степен на развитие на материята „повлича след себе си в издигане и по-нисшите степени на материята неживият, растителният и животинският свят, които също ще станат на по-високо ниво.
Така се усъвършенства Природата.
Новите познания във физиката също доказват, че наблюдателят създава реалността.
Като наблюдатели, ние лично участваме в създаването на нашата собствена реалност.
Достигаме до извода, че Вселената е „ментална“, мисловна и представлява конструкция на мисълта. Познаниятавече ни насочват че живеем в ментална реалност.
Разумът повече не ни изглежда като„злосторник“ в областта на материята, а като създател и управляващматерията.
Вселената е нематериална, ментална и духовна структура, която не можем да обхванем изцяло и я виждаме, единствено като материална.
Разбираме, колко са важни за живота ни и за цялата Вселена нашите мисли, желания, намерения и действия.
И най-основното, колко е важна мисълта, намерението, действието, стремежът в нашата обща структура на съществуване, показваща общата единност на Природата, в която основен закон за развитие е взаимната подкрепа и отдаване, подпомагане на всяка отделна частичка от цялото.
Както в организмът всички клетки си комуникират и поддържат чрез своята функция общото добро състояние и функциониране. Така са защитени всичките клетки на тялото. Ако стане инфекция, чрез взаимната комуникация си съобщават и се насочват силите на тялото за ликвидиране на опасността. Но има единност, всеотдаденост, подчиненост на общата структура- организмът човек.
А какво е обществото – съвкупност от хора. По аналогия със структурата на отделния човек, следва, че за доброто функциониране на цялото общество е нужно да имаме осъзнаване за нашата единност и синхронност,също и за необходимавзаимна подкрепа, помощ. Да служим на цялото.
Тогава няма да са насочени мислите ни егоистично само към себе си, а ще мислим за другите, а те пък ще мислят за нас.
Това е изискването за еволюцията на този етап – да излезем от себе си към другите хора, към природата, към света, извън нас, самите с добри намерения.
Няма по-висша наслада от това да имаме свойството да помагаме и да го правим.
Така се издигаме над елементарното животинско съществуване и навлезли в по-висши усещания,вече ще успеем да усетим истинската същност на цялата Вселена, в която живеем и не познаваме, притежавайки сетива на животинско ниво, нужни, изключително само за оцеляване.
Защото, изграждайки в себе си това свойство „отдаване“, ще приличаме на природата. Ще сме като нея и ще я познаваме.
Ще можем да сътворим прекрасна и хармонична реалност без войни и екологични бедствия, икономически, семейни, личностни кризи и т.н. Все средства, с които ни подтиква този общ компютър, управляващ съществуването никъм новото ниво от развитието на човека чрез нашата промяна!
Автор: Емилия Наумова